Кестеновия човек [bg]

Огромният офис на Вогел е тъмен и празен. Влизайки в офиса, Хес затваря вратата зад себе си. Стаята прави приятно впечатление. Тук има специална, успокояваща и топла атмосфера, за разлика от другите студени и безлични кабинети на министерството. Марк се улавя, мислейки, че подобна релаксираща среда би вдъхновила еротични усещания у една жена. Лампи от Verner Panton[38], килими с дълги ресни от фина прежда, ниски италиански дивани с много меки възглавници. Единственото, което липсва, е светлината на фона на музика в стила на Марвин Гей[39], а Хес за миг дори изпитва завист, тъй като не бе имал достатъчно енергия да оборудва работното си място по този начин.

Освен това, много повече и не за първи път тази вечер, Хес е изненадан от отсъствието на съветника на министъра на работното му място. Той знае, че около деветнадесет часа оперативните бяха разпитвали тридесет и седем годишния Вогел за Асгер Неергор, но той само е изразил изненада, че министерският шофьор се е оказал престъпник и не е направил нищо повече, за да помогне на разследването. Когато Хес пристигна в министерството няколко часа по-късно, съветникът вече го нямаше. Според секретарката на министъра той имал някаква работа в града. Което според Хес заслужава специално внимание, защото министърът е в плачевно състояние и обградена от журналисти.

Хес знае малко за Вогел. Наскоро Роза Хартунг бе казала, че винаги й е оказал голяма подкрепа. Учили са заедно право няколко години в университета в Копенхаген, но след това се разделят: Вогел успява да влезе във Висшето училище по журналистика. Когато, по-късно Роза поема поста министър, разбира се, го назначава за свой съветник. Вогел дори става приятел на семейството. Той оказва огромна подкрепа на нея и семейството й през изминалата трудна година, от изчезването на Кристин Хартунг. И в много отношения заслугата му се състои в това, че я подкрепя да събере кураж да се върне на министерския стол.