Кестеновия човек [bg]

Снощи бе получил зелена светлина от Хага: беше му се обадила секретарката на Фрейман и получи самолетен билет до Румъния на смартфона си. По ирония на съдбата, в този момент Хес беше в още по-плачевно състояние, отколкото когато изпадна в беда и беше заточен в Копенхаген, преди малко повече от три седмици. През последните десет дни той търсеше истината в таверни и кръчми, на които столицата на Дания бе толкова богата. Миг по-късно, Хес бе прехвърлен на самия Фрейман, който накратко му съобщи, че проверката е приключила в негова полза.

— Разбира се, ако извършите някакъв пропуск, неподчинение на заповедите на висшите органи или отсъствие на работното място, няма да има прошка и веднага ще изхвърчите. Вашият началник в Копенхаген даде положителни отзиви за работата ви и гарантира, че сте мотивиран, и с лекота ще изпълнявате горните условия.

Хес се въздържа от много излияния и просто отговори утвърдително. Не виждаше причина да обяснява, че Ниландер най-вероятно му е дал положителна характеристика, само за да може по-бързо да се отърве от него. Тогава Марк се обади на Франсоа и му благодари за помощта. Той беше безкрайно облекчен да се върне под безопасното крило на Европол. Е, разбира се, след като направи малко отклонение в Букурещ. Да, разбира се, той ще трябва да прекара нощта в средностатистическа хотелска стая и да се включи в напълно рутинен „евробизнес“, но каквото и да се каже, там все пак е по-добре, отколкото тук.

Освен всичко останало, ситуацията с апартамента беше уредена. Договорът все още не бе подписан, но, изненадващо, брокерът бе успял да намери купувач. Е, беше му ясно, че причината е, защото Хес се съгласи да свали цената с двеста хиляди крони, което между другото се случи в деня, в който беше много пиян. Затова снощи Марк предаде ключа на апартамента на управителя на сградата и той, както изглежда, беше също толкова щастлив да се сбогува с него, както и Ниландер и цялото му управление. Освен това, по-рано през седмицата, пакистанецът му заяви, че доброволно лично ще наобикаля етажа и ще довърши апартамента му, ако Хес наистина ще го продаде. Марк му благодари, въпреки че всъщност беше готов на всичко, дори да смъкне цената, само и само да се махне от тук и да не се върне отново.

Единственото, което Хес не беше приключил, е че не успя да овладее глупавата ситуация с Ная Тулин. Въпреки че, от друга страна, това не го притесняваше особено. Същата нощ, когато се разделиха, той усети, че тя беше убедена, че версията му за изчезването на дъщерята на Хартунг се корени в лошото му психическо състояние. Сякаш беше престанал да възприема адекватно случващото се, само защото имаше проблеми с главата. Може би някой й беше разказал за миналото му и тя е сметнала, че то е причина за психичното му заболяване. Въпреки че Марк не изключваше да е права. Във всеки случай, след тази нощ той повече не помисли за кестени или пръстови отпечатъци. Случаят е разследван, а решаващият фактор е намирането на отсечените части на телата в изоставената кланица. И сега, стоейки на опашката за качване с бордна карта в мобилния си телефон, му се струва странно защо бе поставил под въпрос версията на колегите си. И само две неща, свързани с престоя му в Копенхаген, го преследваха. Светлите очи на Тулин и фактът, че той не й се обади и не се сбогува с нея. Но имаше надеждно лекарство за този вид заболяване — във всеки случай именно с това настроение той се вмъкна в утробата на самолета и сяда на място 12V. Бизнесмена, седящ до него, усети миризмата на махмурлук от устата на Хес, му отправя неодобрителен поглед, но той се изляга по-дълбоко в седалката, за да си осигури удобство за няколкото часа полет. Също така си напомни, да не забрави да изпие едно уиски със сода или джин с тоник, за да може да отпусне тялото си и да поспи. След това мобилният му телефон получи текстово съобщение на английски от Франсоа.