Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на Първия лорд [bg]
Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на Първия лорд [bg]

Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:

В продължение на много години той преживя безброй изпитания и позна триумфа на човек, чието майсторство не може да бъде удържано. Сражавайки се със заклети врагове, създавайки нови съюзи, сблъсквайки се с корупция в своята земя, Гай Октавиан се превърна в легендарен воин и законен Първи лорд на Алера. Но сега жестокият, безмилостен ворд настъпва и Гай с легионите си трябва да се изправи срещу него в долината Калдерон. Тази конфронтация ще го накара да използва целия си интелект, изобретателност и ярост, за да спаси своя свят от вечен мрак.
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 267
Перейти на страницу:

За миг от болката от падането на Маркус му секна дъха — а после изкрещя триумфално, осъзнавайки, че все още е жив. Той се изправи болезнено на крака, примигвайки да махне съсирената кръв от очите си, когато се раздаде предупредителен вик:

— Фиделиас, отзад!

Фиделиас се завъртя, почти ослепен от кръвта на ворда, а мечът му се завъртя в отбранителна позиция, за да се изправи пред…

Маестро Магнус.

Никакъв ворд не се виждаше наблизо.

Фиделиас се втренчи в Магнус за миг, който изглеждаше като вечност. Наблюдаваше как очите на другия се втвърдяват и присвиват. Наблюдаваше как вижда собственото си признаване на истината, отразена в очите на стария курсор.

Току-що сам се беше издал.

Той стоеше там, втренчен в Магнус, когато бурята започна да угасва. Облакът леден скреж замря под звуците на предизвикателните подигравки на екипажа на „Слайв“. Вордът се оттегляше, но той и Маркус стояха замръзнали на местата си.

— Възхищавах ви се — тихо каза Магнус. — Всички ви се възхищавахме. А вие ни предадохте.

Фиделиас бавно свали меча си и се втренчи в него.

— Откъде разбрахте?

— Натрупване на доказателства — отговори Магнус. — Има ограничен брой хора с талант, обучение и природа, които могат да правят това, което правите. Като се има предвид какво сте постигнали и как сте действали, стигнах до извода, че трябва да сте курсор. Направих списък. Но няма много от нас, старите курсори Калидус, които да са оцелели, след като Кървавите врани на Калар ни избиваха толкова време. Това беше много кратък списък.

Фиделиас кимна. Въпрос на време беше да го разкрият. Знаеше го от доста време.

— Вие сте предател — тихо каза Магнус.

Фиделиас кимна.

— Вие убихте курсора Серай. Един от нас.

— Да.

— Още колко? — попита Магнус с глас, треперещ от ярост. — Колко още сте убили? Колко още смъртни случая могат да бъдат положени в краката ви?

Фиделиас си пое дълбоко дъх и тихо каза:

— Спрях да ги броя още когато работех за Секстус.

Фиделиас не беше сигурен кога Октавиан и останалите пристигнаха, но когато вдигна очи, принцепсът стоеше до Магнус, а обкръжението му беше зад него. Очите му бяха като твърди, зелени камъни.

— Видях ви как убивате мъже на пет фута от мен на стената в Гарисън — тихо каза Октавиан. — Видях ви как се опитвате да обесите Арарис. Видях ви как забивате нож в чичо ми и го хвърляте от стената. В долината Калдерон вие убихте хора, които познавах през целия си живот. Съседи. Приятели.

Фиделиас чуваше приглушения тон в гласа му като нещо далечно и несвързано с мислите му.

— Направих тези неща — каза той. — Направих ги всичките.

Дясната ръка на принцепса се сви в юмрук. Изпукването на кокалчетата на пръстите му беше като пукане на лед.

Фиделиас бавно кимна.

— Знаехте, че мога да заблудя някой, който търси истината. Трябваше да предизвикате реакция под натиск. Това беше капан от самото начало.

— Казах ви, че искам да проверя една теория — внезапно каза принцепсът. — И когато Магнус ми сподели за подозренията си, включително за тайната ви операция с Ша, това ме принуди да предприема действия.

Принцепсът се извърна и присви очи към хоризонта.

Фиделиас не каза нищо. Тишината стана потискаща.

Когато принцепсът заговори отново, това беше почти шепот, изпълнен с гняв и скръб.

— Мислех, че ще докажа невинността ви.

Тези думи предизвикаха болка във Фиделиас, остра и истинска като удар с меч.

— Имате ли какво да кажете в своя защита? — попита принцепсът.

Фиделиас за миг затвори очи, после ги отвори и пое дълбоко дъх.

— Направих своя избор. Знаех последствията.

Октавиан го гледаше в студена тишина и Фиделиас изведнъж осъзна, че гредите, които бе видял на палубата на „Слайв“, не бяха подготвени да заменят счупени мачти.

Гай Октавиан се обърна и се отдалечи, скован от гняв и болка. Всеки удар на ботушите му по палубата беше отчетлив, последен. Без да поглежда назад, той каза:

— Разпнете го.

Глава 24

Тави наблюдаваше как Магнус и изпълнителите на екзекуцията напускат кораба. Това включваше всички рицари на метал на кораба и двама от най-способните моряци на Демос. Те водеха със себе си бившия курсор Фиделиас и гредите за разпятието.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 267
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)