Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Казах ти да не обръщаш внимание на приказките и. Това беше една безумна жена, която ни даде една нощ на нетрезво удоволствие. В предсказанията и няма и грам истина.

— Тя каза, че ще бъда коронал.

— И вероятно ще бъдеш. Но това за нея беше щастливо съвпадение.

— Ами ако не е? Ако е истинска гадателка?

— Тогава пак ще бъдеш коронал!

— А ти? Ако е казала истината за мен, значи и ти трябва да бъдеш коронал, а как?…

— Не — каза Валънтайн. — Гадателките често говорят неясно и двусмислено. Искала е да каже нещо друго, не в буквалния смисъл. Ти ще станеш коронал, Вориакс, всички го знаят… А в това, което предрече на мен, трябва да има нещо загадъчно… Иначе е напълно безсмислено…

— Това ме плаши, Валънтайн.

— Щом ще станеш коронал, няма от какво да се боиш. Защо се мръщиш така?

— Да споделиш трона с брат си… — Тази идея го безпокоеше като болен зъб, но не можеше да я прогони от мислите си.

— Това няма да стане — каза Валънтайн. Той видя някаква паднала дреха, досети се че е на брат му и му я подхвърли. — Чу какво ти казах вчера. Чудно ми е как някой може да иска да седне на трона едновременно с теб. Със сигурност в това отношение няма да съм твой съперник. — Той улови брат си за китката. — Вориакс, Вориакс… Изглеждаш толкова изтормозен! Нима е възможно думите на една горска вещица да те впечатлят толкова? Кълна ти се, че когато станеш коронал, аз ще съм твой слуга, а не твой съперник. Кълна се в майка ни, която ще стане Господарка на острова! И ти казвам, че това, което се случи тук, не може да се взема на сериозно.