Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Ще дойда.

— А сега ме предупреди да внимавам и да се пазя от скрити корени!

Един мускул трепна раздразнено на лицето на Вориакс и той въздъхна дълбоко.

— Не си дете. Освен това, ако смятах, че имаш нужда от напътствия, щях да се отрека от теб като мой брат.

Той пришпори животното и полетя като бесен между дребните дървета.

Валънтайн препусна след него, мъчейки се да намали дистанцията помежду им. Пътеката не беше лесна за езда и на места виждаше не по-малко опасни коренища от онези при падането му. Но животното, което язедше сега, имаше сигурни крака и нямаше нужда да го възпира с юздите. Въпреки че споменът за падането не беше избледнял, Валънтайн не изпитваше страх. Просто беше по-внимателен. Знаеше, че дори и да падне пак, няма да е толкова фатално. Зачуди се дали не бе реагирал много остро на предложението на брат си. Може би беше прекалено чувствителен, прекалено докачлив, прибързано се бе защитил от нещо, което си е въобразил. В края на краищата, Вориакс се обучаваше, за да стане владетел на света. Нямаше как да не проявява чувство за отговорност към всеки и всичко, особено към по-малкия си брат. Валънтайн реши да не защитава самостоятелността си чак толкова усърдно.

Преминаха през гората и влязоха в Амбълморн — най-старият от градовете на Върха, древно селище с преплетени улици и покрити с растителност стени. Именно оттук бе започнало покоряването на Върха преди дванадесет хиляди години — първите дръзки и необмислени походи нагоре по високото тридесет мили възвишение, стърчащо от хълбока на Маджипур. За човек, прекарал целия си живот сред петдесетте му града, с вечната им ароматна пролет, сега бе трудно да си представи времето, когато Върхът е бил гол и непристъпен. Но Валънтайн знаеше историята на пионерите, които напредвали крачка по крачка нагоре по гигантските склонове, пренесли машините, които доставят топлина и въздух на великата планина, превърнали я през столетията в приказно царство на красотата, за да може лорд Стиамот преди осем хиляди години да построи малкия заслон на Върха, който днес представляваше необятния замък, където живееше лорд Малибор. С Вориакс спряха с богоговение пред паметника в Амбълморн и се вгледаха в стария надпис: