![Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Камея
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]». Краткое содержание книги:
Валънтайн никога не бе преживявал такава бурна нощ. Каквото и вещество да се съдържаше в плодовете на пинглата, то го бе освободило от всякакви задръжки, бе повишило тонуса му, същото изглежда се бе случило и с Вориакс. Нощта се превърна в поредица несвързани образи и откъснати от реалността събития. Ту седеше с главата на Танунда в скута си, галеше блестящото и чело, докато Вориакс я прегръщаше, слушайки с някакво странно удоволствие стоновете им, ту сам притискаше към себе си вещицата, а Вориакс бе някъде наблизо, но не можеше да каже къде. След това Танунда лежеше между двамата, после всички отидоха до потока, къпаха се, смяха се, плискаха се, пак се смяха, накрая изтичаха голи и разтреперани обратно до гаснещия огън и отново се любиха, докато първите лъчи на утринта не разкъсаха мрака.
Събудиха се, когато слънцето изгря. Цели периоди от нощта бяха изчезнали от паметта на Валънтайн и той се чудеше дали не е спал през цялото това време, но умът му бе странно ясен, очите му бяха широко отворени и всичко си идваше по местата. Вориакс изглеждаше по същия начин, както и усмихнатата гола вещица, която се протягаше между тях.
— Е, сега да ви предскажа ли бъдещето? — попита тя.
Вориакс понечи да възрази, но Валънтайн го изпревари:
— Да, да! Кажи ни пророчествата си!
— Съберете семената от пингла — нареди им тя.
Те бяха пръснати навсякъде наоколо — лъскави черни семки, с червени петна. Валънтайн събра десетина, дори и Вориакс донесе няколко. Дадоха ги на Танунда, която също се бе включила в събирането, тя ги пое в шепата си, започна да ги тръска и да ги хвърля като зарове по земята. Направи това пет пъти, после ги събра, присви ръце и ги пусна така, че да опишат кръг, хвърли останалите вътре в кръга, след което започна да се взира отблизо, клекнала над тях, за да проучи формите. Най-накрая вдигна глава. Дяволитата закачливост бе изчезнала от лицето и. Изглеждаше странно променена, много сериозна, сякаш остаряла с няколко години.
— Вие сте от висшите кръгове — каза тя накрая. — Но това може да се познае от пръв поглед. Семената обаче ми казват много повече. Виждам големи опасности и пред двама ви.
Вориакс извърна лице, намръщи се и се изплю.
— Знам, че не вярваш — продължи Танунда, — но ги има. Ти — тя посочи Вориакс — трябва да се пазиш от гори, а ти — погледна Валънтайн — от вода, от океан. — Танунда се намръщи. И от много други неща, струва ми се, но съдбата ти е тайнствена и не мога да я видя ясно. Линията ти е нарушена… Не е смърт, а нещо много странно… Някаква промяна, голяма промяна… — Тя поклати глава. — Озадачава ме. Не мога да ти кажа повече.
— Пази се от гори, пази се от води, пази се от глупости! — каза Вориакс.
— Ти ще бъдеш коронал — каза Танунда.
Дъхът на Вориакс секна. Гневът му се изпари и той се вгледа в нея с учудване.
Валънтайн се усмихна, потупа брат си по рамото и заяви доволно:
— Видя ли? Казах ти!
— Ти също ще бъдеш коронал — добави вещицата.
— Какво!? — Валънтайн бе изумен. — Що за глупости са това? Тези семена те заблуждават!
— Ако е така, значи се случва за първи път — каза Танунда.
Тя събра пръснатите по земята семена, отиде и ги хвърли в потока, след което се върна и закачи кожените ленти по тялото си.
— Един коронал, още един коронал, а аз се насладих на чудесна нощ и с двама ви — бъдещи величества. Ще дойдете ли в Гизелдорн днес?
— Мисля, че не — отвърна и Вориакс, без дори да я погледне.
— Тогава няма да се видим повече. Сбогом!
Тя тръгна забързано към гората и след малко изчезна. Валънтайн протегна ръка след нея, но не каза нищо, само сграби въздуха с разтреперани пръсти. Когато вещицата изчезна от погледа му, той се обърна към Вориакс, който ровеше ядосано жаравата в огъня. Цялата радост от нощта си бе отишла.
— Ти беше прав — каза Валънтайн. — Не трябваше да и позволяваме да ни пророкува. Гори! Океани! И тази дивотия, че и двамата ще бъдем коронали!
— Какво искаше да каже? — попита Вориакс. — Че ще заемем трона двамата едновременно? Както споделихме тялото и снощи?
— Едва ли — отговори Валънтайн.
— Досега на Маджипур не е имало съвместно управление. Това е немислимо! Ако аз ще бъда коронал, как може и ти да бъдеш, Валънтайн?