Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Валънтайн!

Валънтайн изгледа брат си дръзко и се засмя.

— Ще те пазя от злото, Вориакс! Не се страхувай! — След това сниши глас и добави: — Толкова време пътуваме сами. Копнея за компания, братко.

— Виждам — промърмори Вориакс.

Но вещицата беше привлекателна, Валънтайн продължаваше да настоява и скоро притесненията на Вориакс изглежда намаляха. Той приготви още една порция месо, а тя отиде в гората, набра плодове от пингла и им показа как да ги опекат заедно с месото, така че сокът им да го залее и да му придаде приятен аромат. След време Валънтайн почувства, че главата му се замая — съмняваше се, че е от няколкото глътки вино, които беше изпил, — вероятно беше от плодовете на пинглата. Отначало помисли, че може да е някаква измама, но замайването беше приятно, дори възбуждащо и не виждаше в него никаква опасност. Погледна Вориакс и се зачуди дали подозрителната му натура няма да помрачи веселието им, но той сякаш бе станал по-дружелюбен от тях — смееше се гръмко на всичко, люлееше се и се удряше по бедрата, навеждаше се до вещицата и и шепнеше нещо на ухото. Валънтайн взе още месо. Нощта вече се спускаше — по небето заблестяха звезди, появи се само една сребърна луна. Стори му се, че чува далечна музика и песни, но реши, че това е някаква фантазия, предизвикана от опияняващите плодове — Гизелдорн бе твърде далеч, за да може звуците да долетят до тях през гъстата гора.

Огънят започна да угасва. Полъхна хлад. Те се свиха един до друг — Вориакс, Валънтайн и Танунда, тяло до тяло, съвсем невинно в началото, а после не чак толкова. Тогава Валънтайн срещна погледа на брат си, а Вориакс му смигна, сякаш искаше да каже: „Тази вечер сме заедно, мъже сме и ще получим удоволствието си заедно, братко“. Няколко пъти Валънтайн и Елидат бяха делили една жена, но никога не го бе правил с брат си — този, който толкова държеше на достойнството си, на превъзходството си, на високото си положение. Сегашната игра му доставяше особено удоволствие. Вещицата от Гизелдорн бе свалила кожените си ремъци и на светлината на огъня се виждаше стройното и, сочно тяло. Валънтайн си мислеше, че плътта и може да е отблъскваща, защото тя бе по-възрастна от него, дори и от Вориакс, но разбра, че това е било глупаво и се е дължало на липсата му на опит. Протегна ръка към нея и напипа дланта на брат си върху бедрото и. Плесна Вориакс закачливо, както би прогонил бръмчащо насекомо и двамата се засмяха, към тях се присъедини Танунда със звънливия си смях и тримата се затъркаляха по тревата.