Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Ще я освободя, преди да го направи — обеща Майкъл. Катрин разтърка чело, опитвайки се да мисли разумно въпреки бъркотията в чувствата си.
— Халдоран спи в стаята от другата страна на коридора. Наел е четирима затворници да работят за него. Доколкото знам, двама са в замъка, един стои пред вратата. Добре, че не ме чу да викам.
Майкъл хвърли поглед към леглото.
— Как е лердът?
— Според мен е по-добре, но още не е дошъл в съзнание.
— От него не може да се очаква помощ. — Майкъл смръщи чело. — Дали Халдоран ще му стори нещо, ако го оставиш?
Катрин много пъти си беше представяла как удушват дядо й с възглавница.
— Не ми се вярва — отговори загрижено тя. — Няма полза да го убият, докато съм жива и съм наследница. Но не мога да бъда сигурна в разума на Клайв. Той не е нормален.
— Не е луд, а зъл. — Майкъл я побутна към балкона. — Да се махаме оттук.
Вратата към коридора се отвори и в стаята влезе Халдоран. На лицето му грееше вълча усмивка. Зад него се появиха Дойл и още един слуга с пушки в ръка.
— Никъде няма да отидете — проговори бавно Халдоран. — Не биваше да викаш при появата на любовника си, Катрин, а и изгубихте твърде много време в приказки.
Преди да е продължил, Майкъл се хвърли срещу натрапниците. В същото време изблъска Катрин и тя падна зад дивана.
Дъхът й спря и тя остана неподвижна, очаквайки изстрел. Но не се случи нищо подобно. Чу се само шум от трошене на мебели.
Халдоран няма да стреля, реши тя, защото го е страх, че ще събуди прислугата. Бързото нападение на Майкъл постигна ефект: Халдоран и Дойл лежаха замаяни на пода, а Майкъл се биеше с другия затворник. Тъкмо когато Катрин се подаде иззад дивана, той му измъкна пушката и го тресна с дръжката по лицето. Челюстта на мъжа се строши с грозен шум.
Халдоран скочи и посегна към машата до камината. Катрин се хвърли към Майкъл и извика:
— Внимание!
Майкъл се обърна и вдигна пушката, но Халдоран го удари с машата по главата. Той се свлече на пода и пушката падна от безжизнените му пръсти.
Катрин се приготви за отчаяно нападение, но Халдоран грабна пушката и се нахвърли върху нея. Челюстта му беше украсена с огромна синина.
— Не се опитвай, братовчедке. Ще те застрелям, без да ми мигне окото, и ще кажа на слугите, че ревнивият ти съпруг се е върнал и те е убил, преди да се разправя с него. Ще убия всеки, който ми се изпречи на пътя.
Катрин застина на мястото си. Знаеше, че той е насилник. Майкъл простена и се раздвижи. Много скоро щеше да дойде в съзнание. Халдоран вдигна Дойл.
— Вържи го. Не мога да го убия тук. Ще го отнесем на скалите. След няколко удара с камък по главата и след няколко седмици във водата ще изглежда чудесно. — Погледът му беше устремен към Катрин. — Какво предпочиташ — да те убия с любовника ти или да разчитам, че ще се държиш прилично след смъртта му?
Лицето й остана безизразно. Тя беше виновна за всичко. Ако не беше извикала като глупачка… Ако бяха тръгнали веднага…
Нямаше смисъл да се обвинява. Майкъл беше осъден на смърт, тя също. А Ейми…
Това беше най-страшният миг в живота й. Въпреки това не можеше да се предаде и да остави детето си в ръцете на дявол като Халдоран. Опитвайки се гласът й да звучи убедително, тя отговори:
— Научих се да използвам най-добрия случай, който ми се предлага. В момента това отново си ти.
Халдоран я изгледа недоверчиво. Очевидно не беше убеден. През това време Дойл претърси джобовете на Майкъл и извади пистолет и нож. После стегна китките му с дебело въже.
Майкъл дойде в съзнание и се изправи. От главата му капеше кръв, но тъмната сила на личността му пламтеше като адски огън.
— Моите поздравления, Халдоран — заговори презрително той. — Победихте ме с помощта на двама жалки негодници. Сигурно се гордеете с постижението си.
— Можех да ви победя и сам — изсъска яростно Клайв.
— Така ли? — отзова се иронично Майкъл. — Аз стрелям по-добре от вас, бия се по-добре, а по време на дуела ви оставих да ме одраскате, защото битката беше досадна и исках да си вървя. Вие сте аматьор, Халдоран. Въобразявате си, че сте велик спортист, но нямате кураж да се изправите пред истинско предизвикателство.
Сърцето на Катрин спря, когато братовчед й направи крачка към безпомощния си противник.