Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Аниор се засмя горчиво и отговори:
— Не лъжи, Сатара. Искаш да я узнаеш, а можеше сам да я откриеш, така както откри, че тя е тайната на твоя живот.
Аниор се облегна на бука на Боар, долепи и двете ръце към ствола му и затвори очи. Сатара вече знаеше, че Аниор беше взел окончателно решение и че нямаше да може да го спре.
— Толкова си умен, Сатара — започна Аниор, — но точно като сина ни, ти не желаеш да погледнеш фактите, свързани с теб, в очите. Помниш ли как Орак не искаше да осъзнае кой му е бил баща? Сега е точно същото.
Той помълча малко и Сатара си спомни как седеше на сламеника в къщата на Имор, притиснат до майка си в онзи мразовит ден. А сега Аниор се беше превърнал отново в тази любеща майка, която обясняваше търпеливо на сина си тайните на вселената и негова собствена тайна.
— Аз нямам никакво предимство пред теб — продължи Аниор меко — защото и ти си Делен.
Настъпи мъртва тишина. Дори вятърът престана да движи короните на многовековната гора. Сатара беше замръзнал на мястото си. После изтича при Аниор и го прегърна. Това по-скоро беше нужда от физическа подкрепа, отколкото изблик на любов.
Но Аниор се наслаждаваше на тази прегръдка, осъзнавайки, че тя можеше да бъде и последната в общия им път. Съзнаваше голямата отговорност, която беше поел, съобщавайки тази информация на Сатара. Никой не му беше забранил да говори за това, но Аниор знаеше, че беше престъпил неписан закон. И знаеше, че това щеше да има последствия. Но не можеше да измъчва повече Сатара. Грозните му думи преди малко показаха колко много беще разстроен той от неумението си да разбере причините за поведението на Веова и за собствените си щения.
Сатара се откъсна от него и го погледна с объркани безпомощни очи. Накрая плахо зададе неизбежния въпрос:
— И кой е второто ми Аз?
Аниор се усмихна нежно и тихо отговори:
— Хайде, Сатара, не си оглупял напълно. Знаеш го много добре, но не искаш да си го признаеш.
Реакцията беше зашеметяваща. Сатара отскочи и изстена. Затича се между близките дървета, държейки главата си с двете ръце, като че ли щеше да я загуби, и мълвеше непрекъснато: — Не, не, не …
После спря отведнъж пред Аниор, погледна го с умоляващи очи и тихо помоли:
— Кажи ми, че това не е вярно.
Аниор го погледна със съчувствие и любов и отговори:
— Вярно е.
Сатара се опъна в цял ръст, вдигна главата и ръцете си към небето и изрева като ранено животно. И този рев се чу из цялото царство и ангарите замръзнаха на местата си.
Прелетя в зоната на изпращането и избяга на горното ниво.
Аниор, потънал в непосилна тъга, прегръщаше живия бук. Сам беше предизвикал това, от което се страхуваше най-много и за което го бе предупредил Боар.
Усети, че отново някой беше проникнал в зоната му. Аниор се откъсна от мрачните си мисли и се огледа наоколо с надеждата, да види Боар. Имаше силна нужда от неговата подкрепа. Но видя Веова да приближава ядосан.
— Какво си направил със Сатара — почти извика той, — че хукна през глава и напусна това ниво?
Излъчваше не толкова яд, колкото болка, и Аниор разбра, че той истински се тревожеше за съдбата на Сатара. Беше причинил мъка не само на Сатара и на себе си, но и на Веова. Чувстваше отговорността за постъпката си като огромен камък на раменете си.
— Казах му кой е — отговори Аниор свеждайки глава пред обвиняващия поглед на Веова.
— Казал си му, че е Делен? — Веова направо подскочи, — Как можа? Нямаше никакво право да се бъркаш в неговата съдба!
— Но той страдаше неимоверно от това, че не проумяваше вашите отношения — защити се Аниор. — Искаше отново да говори с теб. Нямаше да спре, преди да узнае истината, а само щеше да трупа болка и разочарование.
— Това още не ти даваше право да нарушиш закона — отговори възмутен Веова. — Трябваше да го узнае от мен или да се добере сам до това познание.
— А ти защо не му каза, щом знаеше истината? — запротестира Аниор, поглеждайки Веова в очите. — Може би ти доставяше удоволствие да гледаш как той се измъчва?
Веова се смути от неочакваното обвинение.
— Разбрах го съвсем скоро — отговори той, — малко преди ти да дойдеш. Разбрах го сам и бях убеден, че Сатара трябва сам да се досети.
Замълчаха. Аниор седна в основата на дървото и затвори очи. Беше почернял от мъка и Веова разбра, че Аниор беше взел трудно решение. Веова нищо не губеше от това, че Сатара беше преминал на горното ниво. Очакваше го отдавна. Винаги можеше да се премести там и да се срещне с него. А Аниор беше загубил най-близкия си приятел.
Убеди се със собствените си очи в изключителния напредък на този ангар. Беше разбрал за начина, по който той го постигаше. С превръщането на Сатара в теор, бе лишил от тази възможност за бързо развитие.