Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Старецът се усмихна с нежна и меланхолична усмивка.

— Имам професия — каза той, — вярно е, защото всеки човек трябва да има такава, но на нея са съвършено чужди финансите. Един финансист в никакъв случай не би събирал треви.

— Тогава вие сте беден?

— Да.

— Бедните са тези, които дават! Бедността ги е направила мъдри, а един добър съвет струва повече от златен луидор. Дайте ми съвет.

— Може би ще направя и нещо повече.

Жилбер се усмихна.

— Имах такива надежди — каза той.

— Колко смятате, че ви трябва, за да живеете?

— О, твърде малко.

— Може би вие изобщо не познавате Париж?

— За първи път го зърнах вчера от замъка Люсиен.

— В такъв случай вие съвсем не знаете, че да се живее в големия град струва скъпо?

— Колко приблизително? Кажете една сума.

— С удоволствие. Вижте, например нещо, което струва едно су в провинцията, в Париж струва три.

— Е, добре! — каза Жилбер. — Ако предположим, че имам някакъв подслон, където мога да си почивам след работа, за останалото ще са ми необходими приблизително шест су на ден.

— Добре, приятелю! — възкликна непознатият. — Такива хора харесвам! Елате с мен в Париж и аз ще ви намеря независима професия, от която да живеете.

— О, господине! — провикна се Жилбер, опиянен от радост.

А после, съвземайки се, добави:

— Разбира се от само себе си, че ще работя, и това, което ще правите, няма да е милостиня?

— Съвсем не! О, бъдете спокоен, синко! Не съм толкова богат, че да давам милостиня, и най-вече не съм луд, че да я давам на случайни хора.

— Отлично тогава! — каза Жилбер, когото тези мизантропски разсъждения зарадваха, вместо да го наранят.

Старецът се надигна, опирайки се на бастуна си.

— А сега — каза той по-весело, — сега, когато вече имате предложение за работа, би ли ви харесало да напълним втора кутия с растения? Аз нося тук листове хартия, върху които ще разделим по видове събраното. Между другото гладен ли сте още? Остана ми хляб.

— Да го оставим за следобед, господине, ако обичате.

— Поне изяжте черешите, те ще ни пречат.

— Добре тогава, но позволете аз да нося кутията, ще вървите по-леко. Аз съм свикнал да ходя, но вие може би ще се уморите.

— Но вижте, вие ми носите щастие — струва ми се, че там, долу, забелязвам полски миши уши, каквито търся напразно от сутринта, а под вашия крак има — внимавайте — воден рожец. Чакайте, чакайте! Не ги изскубвайте! О, вие не сте още събирач на билки, млади ми приятелю! Едното растение е още много влажно, за да бъде откъснато, а пък другото не е достатъчно покарало. Като минем оттук към три часа, ще откъснем мишите уши, а водния рожец след осем дни. Освен това искам да го покажа на един мой приятел учен, пред когото ще ходатайствам за вас. А сега ме заведете на мястото, за което ми говорихте преди малко и където сте видели хубави влакнести мъхове.