Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Русо ли е написал всъщност това, което изрекохте, господине?

— Така мисля — отвърна непознатият.

— Няма го в „Общественият договор“.

— Не, то е в една нова творба, наречена „Мечтанията на един самотник“.

— Господине — каза Жилбер, — смятам, че ние си приличаме по едно нещо.

— По какво?

— По това, че и двамата обичаме Русо и се възхищаваме от него.

— Да се върнем на това, от което започнахме — промълви непознатият. — Казахте, че сте напуснали господаря си във Версай?

— Да. Там трябваше да служа за забавление на лишени от работа господари, но аз си помислих, че щом съм млад, мога да уча и да вървя по своя път, че не трябва да губя ценно време от младостта си и да унижавам човешкото си достойнство.

— Това е добре — каза сериозно непознатият, — но за да проправите пътя си, имате ли предначертан план?

— Господине, имам амбицията да стана лекар.

— Хубава и благородна кариера, в която човек трябва да избира между истинската наука — скромна и мъчителна, и шарлатанството — безочливо, позлатено, дебелашко. Ако обичате истината, млади човече, станете лекар, а ако обичате блясъка — престорете се на такъв.

— Но за да учиш, трябват много пари, нали, господине?

— Трябват, разбира се, но не чак толкова много.

— Факт е — подхвана Жилбер, — че Жан-Жак Русо, който знае всичко, е учил безплатно.

— Безплатно ли? О, млади човече — каза старецът с тъжна усмивка. — Вие наричате безплатни най-скъпите неща, с които Бог е дарил хората — искреността, здравето, съня. Ето какво струва на женевския философ малкото, което е научил.

— Малкото? — извика Жилбер, почти възмутен.

— Несъмнено. Разпитайте за него и чуйте какво ще ви кажат.

— Най-напред, това е един голям музикант.

— О, не може да се каже, че „Селският гадател“115 е добра опера само защото Луи XV е изпял със страст: „Изгубих моя служител.“

— Той е и голям ботаник. Вижте писмата му, до които никога не можах да се добера освен до някои страници. Трябва да го признаете — вие, който събирате растения в гората.

— О! Човек понякога се смята за ботаник, но често не е такъв…

— Довършете.

— … а е само събирач на билки и още…

— Русо знае и латински.

— Твърде зле.

— И все пак аз прочетох в един вестник, че е превел един латински автор, наречен Тацит.

— Защото в своята гордост (уви, всеки човек е горд на моменти) той е поискал да предприеме едновременно всички неща, но в предговора на книгата — единствената книга, която е превел — той признава, че разбира зле Тацит и че Тацит е силен съперник, който бързо го е уморил. Не, не, добри ми младежо, напук на вашето възхищение трябва да ви кажа, че няма човек с универсални възможности.