Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
След супата последва малко парче варено говеждо месо, сервирано върху порцеланов поднос, целия издраскан от остриетата на ножовете.
Жак сервира малко парче на Жилбер, защото Терез го държеше под око, а после взе и за себе си почти същото и подаде подноса на домакинята. Тя взе хляба и подаде на Жилбер едно парче. То беше толкова малко, че Жак се изчерви. Той почака Терез да даде хляб на него и на себе си, а после взе хляба от ръцете й.
— Вие ще си режете хляба, млади приятелю, моля ви режете колкото ви се иска. Хлябът не трябва да се мери освен за онези, които го хвърлят.
След миг се появи и зелен фасул, готвен с масло.
— Благодаря, господине — каза той. — Навечерях се и вече не съм гладен.
— Господинът не е на Вашето мнение по отношение на моите консерви — каза кисело Терез. — Той би предпочел пресен зелен фасул несъмнено, но той не е за нашата кесия.
— Не, госпожо — каза Жилбер, — напротив, намирам го апетитен и бих го опитал с удоволствие, но никога не ям повече от едно ядене.
— И пиете вода, нали? — добави Жак, като му подаде бутилката.
— Винаги, господине.
Жак си сипа един пръст чисто вино.
— Сега, жено — каза той, оставяйки бутилката върху масата, — заемете си, моля ви, да настаните младежа да си легне — той трябва да е много уморен.
Терез изтърва вилицата си и впери ужасени очи в съпруга си.
— Да си легне ли? Полудял ли сте? Водите някой си да нощува тук?
— Терез — отговори Жак със сериозен и твърд тон, — моля ви да ме изслушате, скъпа приятелко — става въпрос само за една нощ. Този младеж никога не е стъпвал в Париж. Аз го водя сега. Не искам да спи в странноприемница.
След като за втори път се наложи, старецът замълча. Тогава Терез, която го беше наблюдавала с внимание, докато той говореше, и сякаш изучаваше всеки мускул на лицето му, изглежда, разбра, че в момента не беше възможно да воюва повече, и веднага смени тактиката си.
— Наистина — поде тя, — щом като този млад господин ви е придружил и щом го познавате добре, по-хубаво е да остане у нас. Ще му приготвя криво-ляво легло до вързопите с хартия във вашия кабинет.
— Не, не — възрази Жак живо. — Един кабинет не е място за спане. Хартията може да се подпали.
— В такъв случай въпреки нашето добро желание виждам, че оставането му ще бъде невъзможно, освен ако не го настаним в моята или във вашата стая.
— Нали имаме мансарда?
— Искате да кажете таван.
— О, няма значение, господине! — каза Жилбер. — Дори да е таван, ще се чувствам щастлив там, кълна ви се.
— В никакъв случай! Там простирам прането си! — заяви Терез.
— Младежът няма да пипа нищо, Терез. Ще внимавате да не се случи нещо с прането на тази добра домакиня, нали, млади приятелю? Ние сме бедни и всяка загуба е тежка за нас.
— О, бъдете спокоен, господине!
Жак стана и се приближи до Терез.
— Не искам този младеж да се погуби, скъпа приятелко. Престоят в Париж е опасен, а тук ние ще го наблюдаваме.
— Значи ще се заемете с образованието му. А вашият ученик ще ви плаща ли нещо?
— Не, но аз ви казвам, че няма да ви струва нищо. От утре той ще се изхранва сам. Що се отнася до жилището — понеже мансардата почти не ни е нужна — нека бъдем великодушни.
— Как всички мързеливци се разбират помежду си! — промърмори Терез, като вдигна рамене.
— Господине — промълви Жилбер, — никога не съм притеснявал никого и, разбира се, няма да започна с вас — човека, който беше толкова добър към мене. Така че позволете ми да си тръгна. До моста, по който пресякохме реката, забелязах дървета, а под тях — пейки. Върху тези пейки, уверявам ви, ще спя много добре.
— Да — каза Жак, — за да ви задържи стражата като скитник.
— Ами да го задържи — каза ниско Терез, докато раздигаше масата.
— Елате, млади човече, елате — каза Жак. — Доколкото си спомням, горе има един хубав сламеник. Все е по-добър от пейката, с която бихте се задоволили…
— О, господине, аз не съм спал на друго освен на сламеници — каза Жилбер.
Жак се усмихна.
— Сламата действително освежава — каза той. — Вземете това парче свещ от масата и ме последвайте.
Терез повече не погледна към Жак. Въздъхна — беше загубила. Жилбер се надигна бавно и последва своя покровител. Прекосявайки вестибюла, видя една чешмичка.
— Господине — попита той, — скъпа ли е водата в Париж?
— Не, приятелю, но дори и да беше, водата и хлябът са две неща, които човек няма правото да отказва на друг.
— О! Защото в Таверне водата не струваше нищо, а за бедния най-големият лукс е чистотата.