Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

След като за втори път се наложи, старецът замълча. Тогава Терез, която го беше наблюдавала с внимание, докато той говореше, и сякаш изучаваше всеки мускул на лицето му, изглежда, разбра, че в момента не беше възможно да воюва повече, и веднага смени тактиката си.

— Наистина — поде тя, — щом като този млад господин ви е придружил и щом го познавате добре, по-хубаво е да остане у нас. Ще му приготвя криво-ляво легло до вързопите с хартия във вашия кабинет.

— Не, не — възрази Жак живо. — Един кабинет не е място за спане. Хартията може да се подпали.

— В такъв случай въпреки нашето добро желание виждам, че оставането му ще бъде невъзможно, освен ако не го настаним в моята или във вашата стая.

— Нали имаме мансарда?

— Искате да кажете таван.

— О, няма значение, господине! — каза Жилбер. — Дори да е таван, ще се чувствам щастлив там, кълна ви се.

— В никакъв случай! Там простирам прането си! — заяви Терез.

— Младежът няма да пипа нищо, Терез. Ще внимавате да не се случи нещо с прането на тази добра домакиня, нали, млади приятелю? Ние сме бедни и всяка загуба е тежка за нас.

— О, бъдете спокоен, господине!

Жак стана и се приближи до Терез.

— Не искам този младеж да се погуби, скъпа приятелко. Престоят в Париж е опасен, а тук ние ще го наблюдаваме.

— Значи ще се заемете с образованието му. А вашият ученик ще ви плаща ли нещо?

— Не, но аз ви казвам, че няма да ви струва нищо. От утре той ще се изхранва сам. Що се отнася до жилището — понеже мансардата почти не ни е нужна — нека бъдем великодушни.

— Как всички мързеливци се разбират помежду си! — промърмори Терез, като вдигна рамене.

— Господине — промълви Жилбер, — никога не съм притеснявал никого и, разбира се, няма да започна с вас — човека, който беше толкова добър към мене. Така че позволете ми да си тръгна. До моста, по който пресякохме реката, забелязах дървета, а под тях — пейки. Върху тези пейки, уверявам ви, ще спя много добре.

— Да — каза Жак, — за да ви задържи стражата като скитник.

— Ами да го задържи — каза ниско Терез, докато раздигаше масата.

— Елате, млади човече, елате — каза Жак. — Доколкото си спомням, горе има един хубав сламеник. Все е по-добър от пейката, с която бихте се задоволили…

— О, господине, аз не съм спал на друго освен на сламеници — каза Жилбер.

Жак се усмихна.

— Сламата действително освежава — каза той. — Вземете това парче свещ от масата и ме последвайте.

Терез повече не погледна към Жак. Въздъхна — беше загубила. Жилбер се надигна бавно и последва своя покровител. Прекосявайки вестибюла, видя една чешмичка.

— Господине — попита той, — скъпа ли е водата в Париж?

— Не, приятелю, но дори и да беше, водата и хлябът са две неща, които човек няма правото да отказва на друг.

— О! Защото в Таверне водата не струваше нищо, а за бедния най-големият лукс е чистотата.