Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Господинът — отговори Жак с още по-твърд глас — е честен и добър младеж, който ми оказа честта да ме придружава целия ден и когото — сигурен съм — моята добра Терез ще приеме като приятел.

— Има с какво да посрещна двама — промърмори Терез, — но не и трима.

— Аз съм скромен, той също — каза Жак.

— Да, да. Добре познавам тази скромност. Заявявам ви, че в къщата няма достатъчно хляб, за да бъде утолена тази двойна въздържаност, а също и че няма да слизам трите етажа, за да купя. А и в този час хлебарят е затворил.

— Тогава аз ще сляза — каза Жак, свъсвайки вежди. — Отворете ми вратата, Терез. Настоявам.

— Добре, добре — каза тогава старицата мърморейки, но все пак отстъпи пред властния тон, предизвикан от нейното упорство. — Нали за това съм тук, за да задоволявам всичките ви капризи! Хайде, хайде — ще ни стигне това, което е налице. Елате да вечеряте.

— Седнете до мен — каза старецът на Жилбер, като го поведе към една малка маса, приготвена в съседната стая. Върху нея имаше два прибора, а до тях — две навити на руло салфетки, едната, превързана с червена, а другата с бяла връвчица, които показваха мястото на всеки от двамата стопани на жилището.

Жилбер седна. Старицата сложи пред него чиния и изхабен от употреба прибор, а после прибави към тези съдове чашка от грижливо излъскан калай.

— Няма ли да отидете за хляб? — попита Жак жена си.

— Излишно е — каза тя. — Няма смисъл. Намерих половин хляб в шкафа. Това прави ливра119 и половина, ще трябва да стигне.

Произнасяйки тези думи, тя сложи супата на масата. Най-напред сервира на Жак, после — на Жилбер, а тя яде от супника. И тримата ядоха с голям апетит. Жилбер, засрамен от разискването по въпроса за пестеливостта, за което беше дал повод, сдържаше своя глад, но пръв изяде супата си. Старицата хвърли разярен поглед върху преждевременно изпразнената му чиния.

— Търси ли ме някой днес? — попита Жак, за да промени посоката на мислите на Терез.

— О! — отговори тя. — Както обикновено, цяла върволица. Обещали сте на госпожица Дьо Буфле четири тетрадки, а на госпожица Д’Ескор — две арии, както и квартета с акомпанимент — на госпожа Дьо Пентиевър. Едни дойдоха лично, други бяха изпратили някого. А през това време господинът събираше билки! И тъй като човек не може едновременно и да работи, и да забавлява, тези дами се лишиха от музиката.

За голямо учудване на Жилбер, който очакваше Жак да се ядоса, той не промълви нито дума, тъй като само той бе обект на нападките на жена си. Затова не трепна.