Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Налейте си, налейте си, приятелю — каза Жак, подавайки на Жилбер голям порцеланов съд.
И той тръгна пред приятеля си, учудвайки се, че открива в този млад човек едновременно упорития народен дух и аристократичната изтънченост.
45.
Мансардата на господин Жак
Тясното и студено стълбище, в чието първо стъпало Жилбер се бе спънал, започваше от края на улицата и ставаше още по-стръмно след третия етаж, където живееше Жак. Той и покровителстваният от него младеж се добраха с мъка до тавана.
— Не е уютно — каза Жак, — но когато ти се спи и е достатъчно тъмно, е все едно дали ще спиш в разкошен дворец или в бедната сламена колиба. Спете, както подобава на вашата възраст, млади приятелю, и утре сутрин можете да си мислите, че сте прекарали нощта в Лувъра. И най-вече внимавайте със свещта!
— Добре, господине — отвърна Жилбер, малко замаян от всичко, което беше видял и чул току-що.
Жак излезе, усмихвайки се, но после се върна.
— Утре ще поговорим — каза той. — Мисля, че няма да ви е неприятно, ако поработите, нали?
— Вие знаете, господине, че да работя е единственото ми желание.
— Това е добре.
И Жак отново направи крачка към вратата.
— Лека нощ и благодаря, господине! — отвърна Жилбер.
Жак излезе, затвори отвън и Жилбер остана сам в мансардата. При едно малко рязко движение обаче закачи с глава въжето и един от чувалите падна. По-блед и по-уплашен, отколкото ако беше разбил ключалката на каса, младият човек побърза да събере разпиления по пода фасул и да го сложи обратно в чувала.
Зает с тази работа, той погледна машинално хартията. И между другото няколко думи привлякоха вниманието му. Той изтърва шушулките фасул и сядайки върху сламеника, зачете, защото тези думи отговаряха на неговата мисъл и най-вече на характера му.
Изглеждаше, че са писани за него или дори че той самият ги е писал. Пишеше:
Всъщност шивачките, камериерките и малките продавачки не ме изкушаваха никак. Харесвах истински госпожици, всеки с мечтите си, а моите бяха такива. По този въпрос не мисля като Хораций. Не суетата на положението и рангът ме привличат, а по-запазеният тен на лицето, по-белите ръце, по-скъпоценната огърлица, по-деликатното и по-непорочно лице, по-изтънчените маниери в общуването и изразяването, по-фината и по-добре ушита рокля, по-изящните обувки, по-добре нагласените панделки, по-хубаво сресаните коси. Винаги бих предпочел най-непривлекателната жена, стига тя да има всичко това. И аз самият намирам това предпочитание за много смешно, но сърцето ми го иска независимо от волята ми.
Жилбер потрепери и по челото му изби пот — написаното изразяваше най-точно неговите собствени мисли, пориви и вкус. Само че Андре не беше „най-непривлекателната, която има всичко това“. Тя имаше всичко това и беше най-красивата. Жилбер продължи жадно да чете.
Интересът на Жилбер се увеличаваше. Махна карфиците, изсипа фасула на земята, събра страниците и ги прочете. Сега историята беше друга. Тя разказваше за любовта на един беден младеж с една богата дама. Тя беше слязла до неговото ниво, или по-скоро той се беше изкачил до нейното, а благородната дама го беше приела като равен и беше направила от него свой любовник, посвещавайки го във всички тайни на сърцето си. Тези юношески мечти имат толкова кратък живот, че щом веднъж преминем в зряла възраст, те вече ни изглеждат единствено като блестящи, но краткотрайни метеори, които прекосяват обсипаното със звезди пролетно небе.
Името на младежа не беше посочено никъде. Благородната дама се казваше госпожа Дьо Варен120 — нежно и очарователно за произнасяне име.
Жилбер мечтаеше да прекара в четене цялата нощ, а удоволствието му се увеличаваше от това, че има още цял низ от чували, които щеше да прегледа, когато се чу леко пращене: свещта, затоплена от медния съд, се превърна в мазна течност. Разнесе се неприятна миризма, фитилът угасна и Жилбер остана на тъмно.
Това бе станало толкова бързо, че той не можа нищо да направи. Прекъснат посред четенето си, Жилбер бе готов да се разплаче от яд. Той остави вързоп хартия върху събрания накуп на леглото му фасул, легна на сламеника и въпреки яда си скоро заспа дълбоко.
Младежът спа така, както се спи на осемнадесет години, и се събуди едва от скърцащия шум на катинара, който Жак беше поставил предишната вечер на вратата на тавана.
Слънцето отдавна бе изгряло. Отваряйки очи, Жилбер видя неговия домакин да влиза тихичко в стаята. Очите му веднага се спряха на разпиления фасул и превърнатите в отделни листа книжни чували. И Жак гледаше натам.
120
Госпожа Дьо Варен е близка приятелка на Русо, тя се заема с образованието му, като между другото го кара да се откаже от протестанството, понеже е била католичка — бел.прев.