Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Само за два часа в Хамбург умират двадесет хиляди души. Ако Кралските военновъздушни сили са били в състояние всеки път да постигат същия резултат, то бомбардировачите й щяха да победят Германия само за шест месеца. Ала условията за предизвикване на огнена буря са подходящи само още веднъж — в Дрезден през 1945 година. Иначе обичайните не са чак толкова впечатляващи. В продължение на цялата война средностатистическият резултат от рейда на един британски бомбардировач със седемчленен екипаж е по-малко от трима мъртви немци, от които единият вероятно е обикновен работник. А след средно четиринадесет мисии самият екипаж на бомбардировача ще бъде или мъртъв, или, ако извади късмет, във военнопленнически лагер. И което е още по-важно, тъй като разрушенията са частични, при това за доста продължителен период, германската военна индустрия не само че не загива, а дори продължава да набира мощ чак до края на 1944 година. Теорията за стратегическото бомбардиране е принципно изключително добра, но приложена на практика, или поне така, както я е виждало британското командване на ВВС в онези години, тя се превръща в един доста скъп въздушен еквивалент на окопната война. Американските бомбардировачи имат абсолютно същия ефект върху военната индустрия на Германия с предпочитанията си към концентрирани дневни нападения над последователни индустриални цели.