Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Генерал Търгидсън е нереален образ, разбира се, но Стенли Кубрик го е замислил като карикатура на генерал Къртис Лемей — дългогодишният главнокомандващ на Стратегическото въздушно командване на ВВС на САЩ, който действително е бил голям поддръжник на ядрената война. „Лемей беше напълно убеден, че в крайна сметка ще ни се наложи да се изправим срещу хора с ядрени оръжия, затова предлагаше да го направим по-добре сега, когато имаме сигурно превъзходство над тях, отколкото някъде в бъдеще, когато нищо не е сигурно“ — споделя бившият министър на отбраната на Съединените щати Робърт Макнамара в документалния филм от 2003 година „Мъглата на войната“. За генерал Лемей, както и за Мао Дзе Дун, ядрените оръжия всъщност не са променили с нищо съществено начина, по който се налага силата в света. Единият вярва, че марксистката диалектика все още гарантира победата на социализма, дори и ако ядрената война изтрие от лицето на Земята половината човечество; другият пък е на мнение, че „предимството“ седемнадесет към едно на САЩ над Съветския съюз по отношение броя на ядрените оръжия (в началото на 60-те) е достатъчно многозначително стратегическо превъзходство. Спокойно можем да заключим, че и двамата са жертви на културната изостаналост.

Най-опасната фаза от Студената война бяха ранните й години, когато подобни мъже все още заемаха много позиции във властта. С течение на времето те постепенно бяха заменени от хора, които бяха успели да възприемат основната идея за възпирането, макар и не особено охотно, и така светът стана едно относително по-безопасно място. И все пак продължи да е доста опасен, защото убеждението, че възпирането може да осигури мира в дългосрочен план, е колкото нестабилно в исторически план, толкова и съмнително в психологически.