Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Първото масирано участие на танкове в битка е през ноември 1917 година при Камбре. С помощта на своите 176 бронирани бойни машини британската армия успява да напредне десет километра за шест часа, с цената на четири хиляди загинали и ранени войници. По-рано през същата година, по време на Третата битка при Ипр, на британците са били необходими цели три месеца, докато превземат същото разстояние, а за да го постигнат, са изгубили четвърт милион войници. Ала успехът при Камбре се дължи на нещо много повече освен на танковете. За първи път в историята на войната за тази битка са съставени подробни планове за непряк артилерийски обстрел, насочен едновременно към всички немски отбранителни линии в цялата дълбочина на тяхната фронтова зона, чак до най-далечните позиции на резервите. По десеткилометровия британски фронт били разположени хиляда оръдия, но 150-те батареи, които подсилили сектора, пристигнали тайно и не открили огън, дори и за проверка и настройка на стрелбата, чак до мига на офанзивата, за да не предупредят немците за появата си. Това е първата широкомащабна употреба на „стрелба по предварително изчислени данни“, базираща се на въздушно разузнаване, точно съставяне на тактическия план и балистични изчисления. Така, с помощта на танковете и 289 самолета, използвани за набелязване на артилерийските цели, изтребителна авиация и бомбардировачи, британците успяват да разкъсат почти целия германски фронт. Накрая обаче бързата и ожесточена немска контраатака спира настъплението им.
На старата окопна война и патовите ситуации вече е сложен край, защото немците току-що са разрешили проблема за пробива по същия начин, макар тактиката им да не разчита чак до такава степен на танковете. Още в началото на немската офанзива при Рига на руския фронт през септември 1917 година един артилерийски офицер на име полковник Георг Брухмюлер напълно независимо от британците достига до същата формула за изненадващ и бърз пробив на противниковия фронт: масиран непряк и предварително изчислен артилерийски огън, без никакво предупреждение, както и пехотни щурмоваци, подминаващи все още съпротивляващите се вражески ключови позиции, и навлизащи максимално навътре в отбранителната им зона, сеещи объркване и ужас, и накрая принуждаващи врага да предприеме масирано отстъпление.
Въпреки че германските танкове никога не успяват да съперничат на британските нито по качество, нито по брой, през пролетта на 1918 година, след три години дефанзивни бойни действия, немците се решават да предприемат първата си офанзива, надявайки се да спечелят войната, преди пристигането на многобройните американски войски във франция. През март 1918 година при Арас 6608 немски оръдия изстрелват 3,2 милиона снаряда още през първия ден на офанзивата и така, само за две седмици, немците печелят повече територия, отколкото всички Съюзнически сили успяват да спечелят през цялата война до момента. Следват нови скоростни офанзиви, така че през пролетта на 1918 година Съюзниците едва не губят войната, но германците не успяват да достигнат нито Париж, нито крайбрежието на Ламанша. В периода между март и юли 1918 година те изгубват един милион свои войници.151
След този временен погром Съюзниците веднага минават в офанзива. Като предни отряди използват предимно британски и канадски военни подразделения, които демонстрират същата способност за печелене на територии, каквато са показали и немците. Танковете така и не успяват да играят решителна роля по време на Първата световна война, но ако войната беше продължила, в плановете за 1919 година са предвидени няколко хиляди танка, с авиационна поддръжка, които трябва да смажат противниковия фронт, следвани плътно от пехотата, придвижваща се в бронетранспортьори. Така, изправени пред безпрецедентен за опита им проблем, военните, участници в Първата световна война, успяват да разрешат дилемата на окопната война. Но не успяват да избягат от самия феномен на непрекъснатия фронт.
По време на „двадесетгодишното примирие“ между двете световни войни многобройни отряди специалисти и от двете страни работят по въпроса как най-добре да използват мобилността на танковете. В периода между 1939–1941 година като че ли германците са първи, открили простата формула. Техният
151
Jonathan B.A. Bailey, „The Birth of Modern Warfare“, in Knox and Murray, op. cit, 142–45.