Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Видях пред нас перфектно очертан град, с всяка негова подробност. Градът беше приблизително шест километра в диаметър. По това време вече бяхме достигнали десеткилометровата височина за бомбардиране. Навигаторът се приближи, погледна над рамото ми и каза: „Да, това е Хирошима. Няма никакво съмнение“. Бяхме заели такава перфектна позиция над целта, че бомбардировачът сподели: „За мен не остава нищо за вършене. Просто ще си стоя тук“.

Полковник Пол Тибетс, пилот на „Енола Гей“.

Правителството на Съединените щати слага началото на проекта „Манхатън“ през юни 1942 година, след многократните предупреждения на учени емигранти, че подозират Германия в разработване на атомна бомба. Макар и напълно неоснователни, тези тревоги са съвсем оправдани. В средата на XX век е съвсем логично да се предположи, че всички научни или технологични разработки с военно приложение ще бъдат използвани за водене на тотална война. Британците със сигурност вече проучват възможностите за създаване на ядрено оръжия (въпреки че след 1942 година те и канадците получават само второстепенни роли в проекта „Манхатън“), а през 1944 година и руснаците, и японците вече притежават ядрени програми.162 А германците, макар да пренебрегват ядрените оръжия, са заети с разработката на устройства, които впоследствие ще се превърнат в основните средства за пренасяне на ядрените оръжия — крилатите ракети (V-1), от които изстрелват 10 500 срещу Великобритания през 1944 година, както и далекообхватните балистични ракети (V-2), от които 1115 падат върху или около Лондон. Като се има предвид контекста на тоталната война и сигурността, че всяко потенциално оръжие ще бъде използвано абсолютно безмилостно, надали е изненадващо, че повечето учени навсякъде по света се поставят на разположение на своята родина (или избраната такава).

Въпреки всичко това някои от атомните физици, работили по проекта „Манхатън“ в продължение на три години, започват да се колебаят, когато през юли 1945 година се преместват в едно старо ранчо в пустинята на Ню Мексико за окончателно окомплектоване и изпробване на атомната бомба. Но вече е прекалено късно за подобни съмнения. Те са поднесли на правителството оръжие, което най-сетне ще превърне в реалност всички обещания на стратезите на въздушните бомбардировки за евтино и сигурно средство за масово унищожение от въздуха. В 5:50 часа тестовете минават успешно, а изпълнените със страхопочитание учени се замислят какво са сторили.