Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Знаехме, че светът вече няма да бъде същият. Няколко души се засмяха. Други се разплакаха. Но повечето стояха безмълвни. Аз пък си спомних един цитат от индийското свето писание — „Бхагавадгита“. Вишну се опитва да убеди принца, че трябва да изпълни дълга си, и, за да го впечатли, приело своята многоръка форма с думите: „Сега се превърнах в Смъртта, унищожителя на световете“. Предполагам, че всички ние се чувствахме, повече или по-малко, по същия начин.

Робърт Опенхаймер, ръководител на научния екип в Лос Аламос

В научен аспект атомната бомба представлява навлизане в непозната територия, но в милитаристичен тя е просто един оправдаващ цената си по-ефективен начин за реализиране на цел, която е вече централна част от военната стратегия — средство за постигане на резултатите от Хамбург и Дрезден, при това евтино и напълно сигурно при всяка негова употреба. (Дори и по онова време двата милиарда долара, похарчени по проекта „Манхатън“, са нищо в сравнение с цената на опитите за унищожаване на градовете по трудния начин, с конвенционални бомби.) И в съзнанието на повечето хора въобще няма място за етични съображения, свързани с използването на оръжия за масово поразяване на беззащитни градове — на диспута по този въпрос отдавна е сложен край, още в ресторант „Делфина“ преди тридесет години.

В онези дни, когато някой ти кажеше: „Ще направиш това и това!“, ти просто отдаваш чест и казваш: „Тъй вярно!“. Бяхме работили толкова дълго и толкова упорито да усъвършенстваме това оръжие, да адаптираме самолетите така, че да могат да го носят, както и да се обучим за тази работа, че всичко това ни се струваше обикновено рутинно действие.