Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Бомбардировките са естественото оръжие — точката на абсурда — на тоталната война. Най-големите им привърженици в периода между двете войни са онези военни теоретици, които държат да избегнат кървавата окопна война. Първият и най-влиятелен сред тях е италианският генерал Джулио Духет, който, още през 1915 година, предлага независима италианска бомбардираща единица от петстотин самолета да нападне авс-тро-унгарските комуникации. (Италия е първата държава, която използва авиацията за бомбардиране още във войната срещу Турция в Либия през 1911 година.) След военния преврат на Мусолини през 1922 година генерал Духет става комисар на авиацията, но най-голямо е влиянието му във Великобритания и Съединените щати — технологично ориентирани държави, които по-скоро биха похарчили много пари, вместо да живеят във война. Основният американски бомбардировач от Втората световна война — Б-17, е тестван за първи път през 1935 година. През същата година са конструирани и бомбардировачите с четири двигателя на Кралските военновъздушни сили.
Но първите масирани бомбардировки по време на Втората световна война са извършени от Луфтвафе — върху Варшава, Ротердам и после върху повечето основни британски градове, въпреки че за немските военновъздушни сили никога не са били правени планове да играят подобна роля.
Над целия град беше паднала мъгла. Тогава мъжете и жените започнаха да изпълзяват от убежищата си, да търсят приятелите си и да оглеждат останките от своя град. Не можаха да го познаят… Почти нямаше останала здрава сграда. Беше невъзможно да различим къде са били главните улици, които познавахме толкова добре. Във всички посоки все още бушуваха пожари, и от време на време до ушите ни достигаше грохот на паднал покрив или стена… Беше толкова безнадеждно да гледаме домовете, магазините си и голяма част от любимия ни град в руини. Бяхме напълно замаяни.
Из интервю на Би Би Си след бомбардировките над Ковънтри, 14–15 ноември 1940 г.155
Четиридесет хиляди цивилни загиват по време на немските въздушни нападения над британските градове в периода между септември 1940 и май 1941 година, ала този мащаб на жертвите (един на хиляда) не води до нито един от резултатите, предсказан от генерал Духет. Всъщност загубите са само една четиринадесета от онова, което британците са очаквали и са били готови да приемат. (Правителството вече разполагало с готови планове за масови гробове.) Технологията на немските бомбардировачи просто не отговаряла на очакванията.
Същото се отнася и за британските и американските бомбардировачи от 1942–1943 година. Липсвала им численост, както и свобода на действие в германското въздушно пространство — решаваща за постигане на целите, за които били създадени. А тя била ни повече, ни по-малко поголовно унищожение на немските градове и индустрия. Ала за британските и американски защитници на стратегическото бомбардиране нямало никакво съмнение, че точно то е най-бързият и ефективен път към победата. През 1942 година лорд Черуел пише: „Проучванията сочат, че най-разрушително за духа на хората е сриването на техните домове. Очевидно е, че това за тях има много по-голямо значение дори от смъртта на техни приятели и роднини. В Хъл вече се забелязват признаци на напрежение, въпреки че само една десета от къщите там са разрушени. Изхождайки от гореспоменатите изводи, ние трябва да бъдем в състояние да причиним десеторно повече разрушения на всеки от петдесет и осемте основни немски градове. Няма никакво съмнение, че точно това ще сломи волята на противника.“156
До този момент с въздушните си атаки над Германия британските военновъздушни сили се опитват да поразят конкретни промишлени цели (от гледна точка на ефективността, а не по морални съображения). Но дори и тогава този принцип не се спазва особено стриктно особено след като немската въздушна отбрана принуждава бомбардировачите да летят през нощта.
Не се притеснявахме кой знае колко, че няма да можем да поразим военните цели, към които се стремяхме.
Сигурно всеки от нас си е мислел, че така и така сме във война с Германия, няма значение къде точно ще хвърлим бомбите си, тъй като все някъде ще причиним разрушения, макар че заповедите гласяха, че щом не можем да видим целите си, трябва да върнем бомбите обратно. Обаче никой не ги изпълняваше… Ако целта бе закрита от облаци, обаче знаеш, че там долу някъде има град, просто пускаш бомбите. А когато се появиш на брифинга, казваш, че в облаците е имало пролука и ти си стрелял през нея. Обаче след бомбардировките над Ковънтри ни дадоха указания да не си връщаме бомбите… Това беше първият път, когато получихме подобни заповеди — след Ковънтри.
155
Norman Longmark, Air Raid: The Bombing of Coventry 1940 (London: Hutchinson, 1976), 146.
156
Max Hastings, Bomber Command (London: Pan Books, 1979), 149.