Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

„блицкриг“ (светкавична война) изисквал скоростно проникване във вражеския фронт на масирани танкови подразделения, с мощна авиационна поддръжка на изтребителите, следвани от моторизираната пехота и артилерията. Веднъж оказали се в отбранителната зона на противника, танковете трябва да се придвижат с голяма скорост до висшите командни и жизненоважните комуникационни центрове на врага, разположени дълбоко в тила, като предизвикат пълен хаос дълбоко по фронта. Така самият фронт ще се разпадне от само себе си, когато войските, които го отбраняват, се окажат отрязани от собствените си генерални щабове и снабдителни линии.

С помощта на формулата за блицкрига през 1939 година германците унищожават полската армия само за три седмици, с цената на само осем хиляди загинали, през следващата пролет във франция жънат същите успехи. Въпреки факта, че французите и британците имат като цяло по-добри танкове от немците, по-успешната тактика на последните им позволява да завоюват Холандия, Белгия и франция само за шест седмици, с цената на 27 000 загинали, 18 000 изчезнали и 111 000 ранени. Непрекъснатият фронт и неговите кървави битки на изтощение вече изглеждат спомен от миналото. Ала това е само илюзия. Защото с влизането си във войната танковете постигат единствено раздвижване на непрекъснатия фронт, което носи унищожителни последици за цивилните.

Нито едно нововъведение във войната не съхранява задълго изненадващия си характер. Така, в разгара на Втората световна война, когато германските части вече се бият дълбоко навътре в Съветския съюз, изтощението отново се завръща, при това с още по-голяма сила. Изходът от блицкриг тактиката на скоростното нахлуване е максималното задълбочаване на отбранителната зона — много километри навътре, с последователни отбранителни окопни линии, минни полета, бункери, укрепления за оръдия и капани за танкове, които биха забавили движението на бронираните машини и накрая биха ги спрели. Понякога отбранителните съоръжения действали, понякога следвали множество пробиви. Но дори и в такива случаи непрекъснатият фронт отказвал да изчезне. Просто се връщал няколко десетки или няколко стотици километра назад, а после отново се стабилизирал.