Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Изгорелите руини на Белгород паднаха в ръцете на нашите оцелели войски на втората вечер… Получихме заповеди да унищожил! звената на съпротивата в едно предградие, което май се наричаше Дептръотка, ако си спомням правилно… Когато достигнахме края на терена, който трябваше до прочистим, всички се свлякохме на дъното на един огромен кратер и се вторачихме един в друг замаяни и безмълвни. Никой от нас не можеше да произнесе и думи… Въздухът бе изпълнен с тътен и трясъци и се носеше воня на изгоряло… Към края на четвъртата или петата вечер разбрахме, че сме прекосили целия Белгород, без дори да усетим къде му е било началото, и къде — краят.