Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Съдията Нуз държи тези указания да бъдат връчени днес между четири следобед и полунощ.

— Добре.

— Съдебните заседатели трябва да се явят в залата точно в девет следващия понеделник.

— Ясно.

— В призовките не се споменават името и процесът, така че на хората не трябва да се съобщава нищо.

— Предполагам, че ще знаят.

— Сигурно, но Нуз беше категоричен. Твоите хора не трябва да говорят нищо за делото, когато връчват призовките. Имената на съдебните заседатели се пазят в най-строга тайна, поне до сряда. Не питай защо — нареждане на Нуз.

Ози прелисти купа с призовки.

— Колко са тук?

— Сто и петдесет.

— Сто и петдесет! Защо толкова много?

— Делото е важно. Нареждане на Нуз.

— Ще трябва да ангажирам всичките си хора, за да ги разнесем.

— Съжалявам.

— Е, добре. Щом така желае негова светлост.

Ози си тръгна и след секунди Джейк вече бе застанал пред гишето, флиртуваше със секретарките и се усмихваше на Джий Гилеспи. Последва я в канцеларията й. Затвори вратата. Тя се скри зад бюрото си. Той продължаваше да се усмихва.

— Знам защо си тук — рече мрачно тя, — но няма да го получиш.

— Дай ми списъка, Джийн.

— До сряда — изключено. Така нареди Нуз.

— До сряда? Защо до сряда?

— Не знам. Омар обаче беше категоричен.

— Дай ми го, Джийн.

— Джейк, не мога. Искаш да ми докараш неприятности ли?

— Няма да имаш неприятности, защото никой няма да научи. Знаеш как умея да пазя тайна. — Той вече не се усмихваше. — Джийн, дай ми списъка, дявол да го вземе.

— Джейк, разбери, че не мога.

— Трябва ми, и то веднага. Не мога да чакам до сряда. Имам много работа.

— Няма да бъде честно спрямо Бъкли — каза безпомощно тя.

— Майната му на Бъкли. Да не мислиш, че играе честно? Той е влечуго и ти го мразиш не по-малко от мен.

— Може би и повече.

— Дай ми списъка, Джийн.

— Слушай, Джейк, винаги сме били близки. Мисля за теб повече, отколкото за другите адвокати. Когато синът ми загази, на теб се обаждам, нали? Вярвам ти и искам да спечелиш това дело. Но не мога да пренебрегна нарежданията на съдията.

— Кой ти помогна да те изберат последния път, аз или Бъкли?

— Недей, Джейк.

— Кой спаси сина ти от затвора, аз или Бъкли?

— Моля те.

— Кой се опита да вкара сина ти в затвора, Бъкли или аз?

— Не е честно, Джейк.

— Кой се застъпи за мъжа ти, когато всички, абсолютно всички в църквата настояваха да бъде изхвърлен, защото сметките не излизаха?

— Тук не става дума за лоялност, Джейк. Обичам и теб, и Хана, и Карла, но не мога да го направя.

Джейк затръшна вратата и изскочи от канцеларията, а Джийн седна на бюрото и избърса сълзите от бузите си.