Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— И сама виждам това, скъпи — кимна Хедър. — Това ми напомня, че трябва да поканя някои дами от Чарлстън и околностите, за да се запознаят със Сарина. — Тя отмести поглед към снаха си. — Имаш ли нещо против, скъпа моя?
— Разбира се, че не, мисис Бърмингам.
— Ти вече си член на семейството, Сарина — каза Хедър и се засмя. — Стига с това „мисис Бърмингам“, защото ще настане сериозно объркване. Наричай ме Хедър или мамо, или както решиш.
— Хей, Тори — провикна се Джеф от противоположния край на масата и намигна на Брандън. — Чувам, че ще ставаш баба. Сигурна ли си, че си достатъчно стара за това?
— Млъквай, проклетнико — сопна му се Хедър, като махна грациозно с ръка и му се усмихна. — Това, че на двамата с брат ти ви отне сума време да намерите подходящата жена, съвсем не означава, че и Бо трябваше да последва примера ви. Той се справи не по-зле от вас за почти двойно по-малко време.
— Ох! — възкликна Джеф. — Ти наистина ставаш зла, когато те раздразнят, Тори.
Хедър отвърна на удара с усмивка.
— Трябваха ти цели двадесет и пет години, за да го схванеш. Ако не те познавах, навярно щях да реша, че си малко поизостанал умствено.
Престорената обида, която се изписа на лицето на Джеф, предизвика не по-малко веселие от тази размяна на закачки. До него съпругата му Раелин притисна салфетката към устните си, за да скрие напиращия кикот, спогледа се развеселено с етърва си и й кимна одобрително.
— Внимавай, братко — предупреди го през смях Брандън. — Хедър е във вихъра си — нали има нова дъщеря, за която да се грижи.
— И се развихря все повече — измърмори Джеф. — Мисля, че вече се опарих.
Раелин го потупа утешително по ръката.
— Няма човек, който да си го заслужава повече от теб, скъпи.
— За бога! — възмутено извика Джеф. — Що за проклети жени взехме!
— О, чичо Джеф, стига си се превземал — намеси се Сюзан, като се засмя заедно с годеника си. — Знаеш, че обожаваш жените в рода Бърмингам и че не би ги заменил за всичкото злато на света.
— Нима изобщо съществуват други жени? — попита Джеф и се огледа наоколо с гримаса на почуда.
Когато смехът затихна, Сюзан погледна към Бо и Сарина от другата страна на масата и попита въодушевено:
— Ще дойдете на бала по случай годежа ми, нали?
— Разбира се, принцесо — отвърна с обич Бо. — Не бихме го пропуснали за нищо на света.
— Надявам се дотогава да намеря някоя достатъчно широка дреха — вметна кисело Сарина. — Иначе ще се наложи да се облека в чувал.
— Мадам Феру навярно ще може да ти помогне — предложи Брена. — Сигурна съм, че всички останали дами вече са поръчали роклите си. — Тя хвърли на брат си дяволит поглед. — Мадам Феру много харесва Бо и аз съм убедена, че ако той я помоли, ще ти измисли великолепна рокля и ще работи денем и нощем над нея, само и само да задоволи желанието му.
— Тихо, немирнице — предупредително извика Бо, прикривайки зад закачлива усмивка заплашителния блясък в очите си. — Все гледаш да създаваш неприятности.
Брена насочи вниманието си към далечния край на масата.
— Мамо, нямаш представа какво научих онзи ден от мадам Феру. Джърмейн Холингсуърт е имала наглостта да й каже, че Бо съвсем скоро ще й предложи брак. Сигурна съм, че можеш да си представиш колко възбудена беше модистката от тази новина.
— Несъмнено — измърмори Хедър, безкрайно доволна от начина, по който се бяха развили събитията.
Макар да сбърчи вежди с престорено объркване, Брена се обърна отново към брат си с поглед, в който искряха игриви пламъчета.
— Какво ще правиш с две съпруги, Бо?
С ясното съзнание, че Сарина очаква отговора му, Бо отвърна напрегнато:
— Аз просто качих Джърмейн в каретата си онзи ден, след като случайно се оказахме седнали един до друг на сватбата на наш общ приятел.
— Случайно ли? — Брена завъртя невярващо очи. Знаеше, че Джърмейн нарочно пуска цял куп лъжливи слухове с цел да държи всички останали почтени девойки в града на разстояние от Бо. И не се съмняваше, че ако в идните месеци посещава по-редовно чарлстънските магазини, Сарина също ще чуе някои от тези долни клюки. Никой в семейството не бе по-уверен от Брена в безразличието на брат й към Джърмейн. Искаше и снаха й да е наясно с това, ето защо продължи: — Предполагам, че първо ти си седял там и че тя случайно е седнала до теб. Предполагам още, че тя те е помолила да я качиш в каретата си, при все че собствената й карета я е чакала зад ъгъла. Кога най-после ще разбереш, скъпи братко, че жените тук гледат на теб като на голямата риба в тяхното твърде малко езерце. Беше само въпрос на време да бъдеш уловен. Обзалагам се, че не малко от твоите обожателки са планирали да те хванат в мрежите си — което вероятно обяснява самоувереността на Джърмейн. Тя винаги е била най-твърда в намеренията си.