Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Води, Сюан — каза Егвийн, след като той се отдалечи.
Сюан изгледа свирепо Брин в гърба, сякаш й беше вадил душата през цялото време, изсумтя, намести сламената си шапка и пое напред. Егвийн даде знак на Миреле да я последват.
Миреле очевидно очакваше Егвийн да повдигне въпроса за Сестрите, изпратени в Бялата кула, и явно търсеше в ума си извинения защо са пазили това в тайна дори от Съвета. И колкото повече Егвийн яздеше мълчаливо, толкова по-притеснена ставаше — дори прословутата айезседайско спокойствие можеше да се пропука. Много добър инструмент се оказваше това мълчанието.
Известно време единствените звуци около тях бяха тропотът на конските копита и случайният писък на някоя птица в храстите, но след като избраната от Сюан посока стана ясна, клоняща леко на запад от пътеката, по която бяха дошли от лагера, помръдванията на Миреле се учестиха, все едно че беше седнала на коприва. Може би в края на краищата в онези късчета и трохички, които Сюан беше събрала, наистина имаше нещо.
След като Сюан зави отново на запад, между две жалки хълмчета, Миреле дръпна юздите на коня си и каза:
— Има… има един водопад, ето натам — и посочи на изток. — Не беше много голям, дори преди сушата, но е доста красив дори и сега. — Сюан също спря, обърна се и я погледна с лека усмивка.
Какво толкова можеше да крие Миреле? Любопитството на Егвийн се изостри. Тя хвърли поглед към Зелената сестра и се втренчи в единствената капчица пот, избила на челото й точно под ръба на широката й сива шапка. Определено й се искаше да узнае какво може да разтърси една Айез Седай до такава степен, че да я накара да се изпоти.
— Мисля, че Сюан ще ни предложи дори още по-интересни гледки — каза Егвийн и Миреле като че ли се сви от притеснение. — Хайде.
— Вие знаете всичко, нали? — промълви Миреле колебливо. Вече не една капчица пот красеше лицето й. Потресена беше до дъно. — Всичко знаете. Как сте могли да… — Изведнъж тя трепна и погледна към гърба на Сюан. — Тя! Сюан е била вашата довереница от самото начало! — Каза го почти възмутено. — Как сме могли да бъдем толкова слепи? Но въпреки това не разбирам. Бяхме толкова предпазливи…
— Ако искаш да запазиш нещо скрито — подхвърли презрително Сюан през рамо, — не се опитвай да купуваш петак-пиперки толкова на юг.
Какво, да му се не види, бяха пък тези „петак-пиперки“? За какво си говореха те изобщо? Миреле потръпна. Твърде показателно за притеснението й беше и това, че тонът на Сюан не предизвика сопване, което да я постави на мястото й. Вместо това Миреле облиза устни притеснено.
— Майко, трябва да разберете защо го направих… защо го направихме. — Гласът й прозвуча отчаяно, все едно се беше изправила пред половината Отстъпници, и то по долна риза. — Не просто защото Моарейн… не само защото беше моя приятелка. Не обичам да ги оставям да умират. Мразя го! Сделката, която правим, е тежка за нас, но е още по-тежка за тях. Трябва да го разберете. Длъжна сте!
И тъкмо когато Егвийн си помисли, че тя най-после ще й разкрие всичко, Сюан отново спря и се обърна към тях. Егвийн беше готова да я зашлеви.
— Може би все пак ще е по-леко за теб, Миреле, ако ти поведеш по остатъка от пътя — каза тя хладно. Отвратено, по-точно. — Сътрудничеството може и да ти донесе опрощение. Малко.
— Да. — Миреле кимна и нервно стисна юздите. — Да, разбира се.
Изглеждаше готова да се разплаче. Сюан, която изостана назад, изглежда, изпита облекчение само за малко. Егвийн усети, че самата тя е готова да се пръсне от любопитство. Каква сделка? С кого? Да ги остави да умрат? И кои бяха тези „ние“? Шериам и останалите? Но Миреле щеше да я чуе, а да разкрива собственото си невежество едва ли изглеждаше уместно точно в този момент. „Ако невежата жена си държи устата затворена, ще я вземат за мъдра“, гласеше една поговорка. А имаше и друга. „Премълчиш ли една тайна, значи да премълчиш още десет.“ Нищо друго не оставаше, освен да сдържи любопитството си. Въпреки че щеше добре да си поприказва със Сюан. Тази жена уж не трябваше да пази тайни точно от нея. Стиснала зъби, Егвийн се постара да изглежда търпелива и незаинтересована. Мъдра.