Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Какво имате предвид?
— Не беше същото, както преди да замине за Ел Пасо. Постоянно бяхме нащрек, докато преди това бяхме искрени един с друг.
Гласът му стана тъжен.
— Докато беше бременна, Рийд, както и аз, не я виждахме често. Ние бяхме заети в училище, а тя си стоеше повече вкъщи. Все още бяхме добри приятели, но когато бяхме заедно, беше доста трудно да се преструваме, че всичко е както преди. Онази нощ, когато направи опит за аборт, вие застанахте помежду ни като някаква бариера. Никой вече не можеше да я премине, прескочи или заобиколи. Вие бяхте там. Разговорите вървяха трудно. Смеехме се насила.
— Но вие не сте я изоставили.
— Не. В деня, когато ти се роди, Рийд и аз се втурнахме към болницата. Освен баба ти, ние бяхме първите хора, на които те показаха.
— Радвам се да чуя това — каза тя поласкана.
— Аз също.
— Ако бях на мястото на Селина, бих се омъжила за един от вас, ако съм имала такава възможност.
Саркастичната му усмивка бързо изчезна.
— Рийд престана да й предлага женитба.
— Защо?
Джуниър даде знак на сервитьорката да му допълни чашата с кафе. След това я разклати в ръцете си и се загледа в течността.
— Той никога не й прости.
— Заради Ал Гейдър ли?
— Заради вас.
Смаяна, Алекс закри устата си е ръка. Вината, която беше носила през целия си живот, я притисна като в менгеме.
Джуниър усети безпокойството й и побърза да каже:
— Не беше заради това, че ви е заченала. Той не можеше да й прости това, че се опита да направи аборт.
— Не разбирам.
— Вижте, Алекс. Рийд с оцелял въпреки трудностите. Господи, ако някога някому е било съдено да пропадне — това е Рийд. Нямаше почти никакъв шанс да излезе нещо от него. Всички в Пърсел го сочеха с пръст и казваха: „Животът му е съсипан. Той ще пропадне. Само почакайте и ще видите.“ Но не. Не и Рийд. Ставаше все по-силен в нещастията. Той е скъперник, но е силен. Когато го повалят, става отново и продължава да се бори. А аз? — каза той с подигравателен смях. — Аз мога да си затворя очите пред слабостите на другите хора, защото самият имам много слабости. Можех да разбера паниката и страха, които е изпитвала Селина. Тя е предприела отчаяни мерки, защото се е страхувала да си покаже главата навън от къщи. Рийд не може да разбере мекушавите хора. Той не допуска, че някой може да прояви слабост. Очаква винаги много от себе си и мисли, че всички трябва да са като него. Нормите за живот, които той е определил, са просто нереални за обикновените хора. Ето защо постоянно се разочарова от другите. Иска винаги да бъде на върха.
— Той е циничен.
— Разбирам защо мислите така, но не му позволявайте да ви прави на глупава. Когато хората го разочароват, което те неминуемо правят, защото са човешки същества — това му причинява болка. Когато е наранен, Рийд става грубиян.
— Беше ли груб и с майка ми?
— Не, никога. Отношенията им бяха такива, че тя му причиняваше болка и го разочароваше повече от всички други. Но той не можеше да се държи грубо с нея, защото я обичаше прекалено много — Джуниър погледна спокойно Алекс. — Той просто не можа да й прости.
— Ето защо се с оттеглил и ви е дал възможност да се възползвате.
— Която аз хладнокръвно приех — той се засмя. — Не съм толкова упорит, колкото Рийд. Не изисквам от никого да бъде съвършен, дори и от себе си. Да, Алекс, въпреки недостатъците на Селина аз я обичах и исках тя да бъде моя жена повече от всичко на света.
— Защо майка ми не се омъжи за вас, Джуниър? — попита Алекс искрено озадачена. — Тя ви е обичала. Знам, че ви е обичала.
— И аз знам, че ме обичаше. А и не изглеждам лошо — той й намигна и тя се усмихна.
— Малко хора ще повярват на това, което ще кажа сега, но аз бях верен на Селина и щях да бъда отличен баща, Алекс. Исках да опитам на всяка цена. Но Селина винаги ми отказваше, колкото и да я молех.
— И вие продължихте да й предлагате да се ожени за вас до вечерта, когато е била убита?
Той я погледна право в очите.
— Да. Онази вечер аз я поканих във фермата, за да й направя предложение.
— Направихте ли го?
— Да.
— И?
— Както винаги тя ми отказа.
— Знаете ли защо?
— Да — той се намести по-удобно в стола. — Тя все още обичаше Рийд. Винаги го беше обичала и винаги щеше да го обича. Тя го желаеше.