С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Джейд, аз…
— Не ме докосвай! Недей! Не! — Гласът й бе истеричен. Опъна ръка пред себе си, за да го отблъсне.
Той вдигна ръце в знак, че се предава.
— Добре, добре, няма да те пипам. Кълна се!
Никога по-рано не беше поставян в подобна ситуация. Понякога жените оказваха малка съпротива от свенливост, но никоя не стигна до истерия. Тя не се преструваше. Ако той смяташе, че Джейд преиграва и му прави номера, щеше да се вбеси. Но това не бе игра. Без съмнение тя беше ужасена от него.
— Не трябва да се страхуваш от мен, Джейд — каза той нежно. — Няма да те насилвам за нищо.
— Не мога.
— Сега разбирам.
— Не мога — повтори тя.
— Всичко е наред, окей? Моля те, не ме гледай като че ли съм Джак Изкормвача. Няма да те нараня!
Постепенно паниката й отмина. Престана да си трие ръцете, но не ги смъкна надолу. Очите й загубиха уплахата на диво, заловено в капан животно, но останаха неуловими. Поглади с ръка гръдта, която той беше помилвал. Този женствен, самозащитен жест го накара да се почувства долен, като изнасилвач на деца.
Отбягвайки погледа му, набързо си взе чантата и ключовете.
— По-добре да се прибера вкъщи, преди Кети да започне да се тревожи отново.
— Джейд, какво…
Тя безцеремонно тръсна глава, като спря евентуалните му намерения да попита за странното й поведение.
Тичешком излезе навън и се качи в джипа. Дилън стоеше на прага, гледайки след нея озадачен. Остана там, докато мракът погълна дори и червеното трептене на задните й фарове.
23.
Идеята, която Джордж Стайн обсъжда с Джейд на първи май, се отнасяше за построяване на допълнителна сграда за корпорацията Джи Ес Ес в околностите на завода ТексТил. Тя щеше да приютява не само висшия ешелон изпълнителни кадри на фирмата, но и съдружниците й, свързани с транспортирането, снабдяването с течни горива и други индустрии, разположени в Югоизтока. През следващия месец той й се обаждаше почти всеки ден и искаше отчет относно придобиването на земя. Тя задържаше нещата, като му казваше, че е много предпазлива и придирчива. Напоследък той й намекна, че ако работата й е твърде натоварена да се справи сама, вероятно ще изпрати някой да й помага.
Тя усети, че той само я заплашва, но не можеше вечно да увърта. Идеята за сградата беше примамлива, но Джейд искаше да бъде част от… но всичко с времето си. За съжаление господин Стайн бе много нетърпелив и настояваше да види работата задвижена веднага.
Сутринта след завръщането на Дилън тя реши да наобиколи отново Отис Паркър. Колкото се може по-дискретно бе получила оценка на фермата му, заедно с още няколко парцела в и около Палмето.
Пристигна във фермата рано, Отис тъкмо се качваше на трактора, за да се отправи към нивите.
— Няма да ви отнема повече от минута, господин Паркър — каза тя, докато се приближаваше към него.
— Ако сте дошли да купувате мястото, губите си времето.
— Моля ви, изслушайте ме. — Изчака и той неохотно слезе от трактора. Тя продължи: — Трудно ми е да повярвам, че вие и госпожа Паркър не желаете да прекарате остатъка от живота си в лукс. Бихте могли да си купите красива къща в града и да се оттеглите. Няма да е нужно да работите дори и ден повече, освен ако не пожелаете. Помислете какво ще можете да направите за вашите деца и внуци.
Погледна я с омраза.
— Всичко звучи чудесно, наистина. Но ако реша някога да продавам, няма да бъде на вас.
— Какво имате предвид?
Извади избеляла, червена кърпа от задния джоб на панталона си и се престори, че поправя нещо по трактора.
— Не ви дължа обяснение.
— Господин Паркър, помолих ви да не споделяте интересите ми с никой.
— Не съм казвал нищо. Но вие по-добре трябва да знаете как се разпространяват новостите в малкия град. Приказват хората. Наетият от вас оценител беше тук цели два дни. Възбуди любопитството на някои.
Тя отвори бързо куфарчето си.
— Ето какво ви предлага за мястото и къщата ви Джи Ес Ес.
Подаде му приготвения и узаконен договор и посочи сумата най-отдолу на страницата. Премигвайки, той се взря в цифрата и ченето му увисна.
— Петстотин хиляди долара? Вие будалкате ли ме?
— Не, господин Паркър, съвсем не. Трябва само да се срещнем следобед при нотариуса и да подпишем договора.
— Няма да дойда — тръсна той с глава.
— Уверявам ви, че никой друг няма да ви предложи такава сума за имота ви, господин Паркър. Тя е доста над оценката.
Той я изгледа за момент подозрително, после поклати глава.
— Е, няма защо да бързам. Както ви казах, не съм решил да го продавам.
Обърна се, качи се на трактора отново и запали. Метна сламена шапка и изкара возилото от двора. Джейд остави договора на верандата и го затисна с един камък. Тъкмо си тръгваше, когато чу мрежестата врата да се отваря, вдигна очи и видя госпожа Паркър.