Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Нищо — рече той с триумф в гласа.
— Поне засега — отвърна тя, но и на нея веднага й олекна, въпреки че спазмите изобщо не бяха намалели.
— Сега ще лежиш, без да мърдаш, аз ще се грижа за теб и ще ти нося всичко, от което се нуждаеш — каза Джони. — Ти само ми нареждай — добави с усмивка той, — ако с това въобще може да се компенсира фактът, че аз съм те докарал до това състояние.
Джони се мъчеше да я поразсее с шегите си, опитваше се да успокои и себе си, след като в един момент си даде сметка за невъзможността да се справи с това опасно за живота състояние.
— Трябва да бъдеш обвинен за това, че… се качи в стаята ми през онази нощ в Голдихаус — отвърна с лека усмивка, предизвикана от спомените, Елизабет.
— И за това, че не ти дадох възможност да кажеш „не“.
— Никога не успявам да ти го кажа.
Това на лицето му не бе познатата дяволска усмивка, а някакво слабо, унило разкривяване на устните. Никога не беше и помислял в екстаза на изпълнените им със страст нощи за мъките, които трябваше да преживее тя, за възможността да загубят детето си. Той коленичи до нея, прилепил ръце до бедрата си, отпуснал широките си рамене, почувствал се ужасно. Очите му бяха пълни със състрадание.
— Обещавам да не те докосвам отсега нататък — каза тихичко той, — за да не трябва отново да преживееш всичко това…
— Не ме карай да плача, Джони — отвърна тя и погали с пръсти бузата му. — Не съжалявам, че те обичам.
Той взе ръката й и притисна устни до пръстите й. Докосването му й се стори толкова нежно, дъхът му — толкова топъл в студената колиба. Целуна подред всичките й пръсти — истинска милувка на пеперуда.
— Това е само моя грешка. Всичко стана заради егоизма ми — промълви той, измъчван от болката, която й беше причинил, и от ужасните последствия на неочаквано силното привличане, срещнало ги преди няколко месеца.
— Аз исках това бебе, Джони, много го исках, през цялото време. Ти ми даде това, което желаех. Ти ме направи щастлива, Джони.
Силният мъж, който се разпореждаше с живота на другите, потръпна. След това мушна ръката й под топлата завивка, зави Елизабет до врата и каза, измъчван от противоречиви чувства:
— Връщам се след минута. Трябва да донеса още дърва, за да не ти е студено.
После се отдалечи на няколко крачки от вратата, която бе недостатъчно висока за хора с неговия ръст, и излезе от сянката, която хвърляше колибата. Винаги досега беше проявявал пълно безразличие към боговете, към нуждата от подкрепа и молитва в живота си. Свил юмруци към тялото си, той вдигна глава.
— Ти не ме познаваш — прошепна Джони, — но моля те, чуй ме.
Постоя неподвижен още миг, затруднен от пълната безбожност на досегашния си живот, от непривичния за него начин на общуване. След това бавно се отпусна на колене върху покритата със сняг земя, приведе тъмната си лава под слънчевото небе и събирайки сръчните си ръце, започна да се моли за живота на жена си и на още нероденото им дете.
Молеше се припряно, скаран с всякакви правила и догми, притискан от липсата на време, защото Елизабет очакваше завръщането му. Молеше се с естествената си прямота, обещаваше компенсация, обещаваше примирение, предлагаше всичко, с което разполагаше, за да откупи спасението им. След това се изправи пъргаво и отупа снега от коленете си, а после избърса и влагата от очите си.
След като се върна в колибата, той разпали силно огъня, за да изгони студа от стаята и седна до Елизабет. Започна да я забавлява с разкази за лудориите, които беше вършил с братовчедите си в Рейвънсби. А когато Елизабет се оплака, че е гладна, той измъкна сливовия кейк, приготвен от мисис Райд, и наля по малко бордо и на двамата. Според него фактът, че здравият й апетит не я бе изоставил, беше добър признак. Тя изяде едно парче, после още две, после още половин, а той откри, че броеше хапките й и се окуражаваше от все по-големия им брой. След като напълни отново чашата й с вино и избърса трохите от кейка по брадичката й, Джони продължи да разказва безобидните си истории. Гласът му беше дълбок и нисък в тишината на планинската колиба. Трябваше да я отвлича от мисли по надвисналата над главите им катастрофа, а може би на някакво първобитно ниво това бе средство, с което злото да се държи по-надалеч.
Когато тя заспа, Джони продължи да говори. Гласът му изпълваше мрачното пространство. Той продължи още дълго време монолога си, без да помръдва, за да не смути спокойния сън на жена си. Струваше му се, че ако спре да говори, магията ще бъде развалена — суеверие от далечни езически времена. Когато Елизабет въздъхна облекчено, а бръчката между светлите й вежди изчезна и се замени от лека усмивка, той постави внимателно ръка върху корема й, изпъкваш изпод завивката, в очакване да усети контракциите, които тя му бе показала малко по-рано.