Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Морган искаше. Подръпна ремъка, на който висеше едно време Мечът на Лий, повече по навик, след което тръгна с Падишар към мястото, където Тролите вече бяха започнали да се събират. Докато вървяха, попита дали има новини от Пар и Кол. Нямаше. Огледа се за Стеф и Тийл, но никъде не ги видя. Обеща си да ги потърси по-късно.
Когато стигнаха до Тролите, Аксхинд прегърна вожда на бунтовниците, след това леко кимна на планинеца, а ръкуването му бе като желязно. Миг по-късно се появи Чандос с още няколко мъже, които Морган не бе виждал и срещата започна. Тя продължи в остатъка на сутринта и по-голямата част от следобеда. Морган пак не можеше да следи какво говорят — Чандос бе прекалено зает в разговора, за да се притеснява за него. Въпреки това планинецът следеше жестовете на Тролите и се опитваше да разбере какви мисли се крият зад безизразните им лица. В повечето случаи не успяваше. Те изглеждаха като огромни дънери, които са получили някаква прилика с човешки същества само за да могат да се движат. Няколко от тях просто наблюдаваха. Тези, които говореха, бяха доста кратки, дори Аксхинд. Във всичко личеше пестенето на усилия. Морган се чудеше какво ли представляваха в бой.
Следобедът вече чезнеше, когато се появи бягащият.
Изглеждаше уплашен. Падишар го видя, смръщи се ядосан, че го прекъсваха и се извини. Изслуша внимателно съобщението, поколеба се, след което погледна планинеца и го повика. Морган бързо скочи на крака. Падишар освободи човека си, когато планинецът стигна до тях.
— Намерили са Хайърхоун — каза тихо той. — До западния край на Хълмовете Парма, близо до пътеката, по която минахме. Мъртъв е. — Очите му се раздвижиха, издавайки неудобство. — Патрулът, който го е намерил, каза, че сякаш вътрешностите му са били изкарани.
Морган усети, че гърлото му се стяга.
— Какво става, Падишар? — тихо попита той.
— Кажи ми веднага, щом узнаеш, планинецо. Междувременно има и по-лоши новини. Косъмчетата на врата ми никога не ме лъжат. На не повече от две мили оттук има Федерална войска — или е гарнизонът на Тирзис, или аз не съм любимият син на майка ми! — По суровото му лице са изписа ирония. — Идват право към нас, момче. Въобще няма съмнение в курса им. Открили са къде сме и предполагам, че и двамата знаем как може да се е случило, нали?
Морган бе удивен:
— Кой? — едва произнесе думата.
Падишар повдигна рамене.
— Има ли вече значение? — Погледна назад. — Време е да привършваме тук. Не ми се иска да казвам на Аксхинд и клана му какво се е случило, но няма смисъл да си играем игрички. Ако бях на тяхно място, бих се измъкнал по-бързо от къртица в земята.
Но Тролите мислеха по друг начин. Когато срещата свърши, Аксхинд и хората му не показаха намерение да си тръгват. Вместо това поискаха оръжията си — впечатляваща колекция от брадви, копия и мечове — а когато ги получиха, започнаха мързеливо да точат да точат остриетата им. Като че ли очакваха боя.
Морган отиде да намери Джуджетата. Бяха си направили лагер в малка горичка от ели в края на терасата, където скалата имаше чупка като естествено укритие. Стеф го построи без особен ентусиазъм. Тийл беше седнала, маскираното й лице не подсказваше нищо за мислите й, въпреки че очите гледаха внимателно. Изглеждаше по-добре, косата й беше сресана и ръката й здраво стисна десницата на Морган. Той я заговори, но тя не каза почти нищо. Морган им съобщи новините за Хайърхоун и приближаващата Федерална армия. Стеф кимна. Тийл не направи дори това. Усети, че Джуджетата са разочаровани от посещението тук.
Федералната армия пристигне привечер, разпростря се в горичката точно под Издатината и започна да разчиства терена с работливостта на мравки. Появиха се между дърветата, а оръжията им блестяха. Пред всеки взвод имаше знамена — черни с по една червена и бяла лента пред редовната армия и с бяла вълча глава пред Търсачите. Издигнаха се палатки, оръжието беше събрано на пирамиди в далечната част на лагера, а огньовете започнаха да пламват един след друг. Почти веднага започнаха да строят дървени съоръжения и въздухът се изпълни с екот на брадви и трясък на падащи дървета.
Бунтовниците гледаха отгоре, след като вече бяха подготвили укрепленията си. Морган гледаше с тях. Изглеждаха отпуснати и в добро настроение. Бяха само триста, но Издатината бе естествено укрепление, което можеше да задържи два пъти по-голяма армия. Лифтовете бяха качени горе и нямаше друг път към върха, освен чрез катерене по скалите. Няколко души можеха да спрат подобна атака.