Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Присила не отговори.
— Похотливке, прецакваш си късмета — обади се Доналд.
Върнах се при колата на Джордж. Той ми подаде ръка.
— А сега накъде, драга мадам?
— Бих искала да погледна пак мебелираната къща.
— Добре.
Пътувахме мълчаливо. С Джордж Стронг човек се чувстваше много добре — той не говореше празни приказки: След малко се обадих:
— Взе ли пликовете?
— Да. Сега ли ги искаш? Ако е така, по-добре да паркирам. В един таен джоб с цип са и ще ми е доста трудно да бръкна в него.
— Не, само питам, преди да сме се отдалечили твърде много от офиса ти.
Когато стигнахме до къщата, се качих горе и влязох в голямата спалня. Джордж ме следваше по петите. Започнах да се събличам и лицето му грейна.
— Морийн, надявах се, че си си наумила точно това.
Въздъхна щастливо и започна да се разкопчава.
— Доста отдавна беше…
— Твърде отдавна. Бях затънала в майчински проблеми и учене. Но с ученето вече свърших — поне за дълго време — а пък майчинските проблеми ги овладях — надявам се. И ако ме желаеш, ще имам повече време.
— Винаги ще те желая!
— Цял ден мисля за тебе и за това колко си сладък. Но първо трябваше да паркирам децата. Искаш ли да ме съблечеш? Или да видим колко бързо бихме могли да се пъхнем в кревата?
— Ама че избор ми предоставяш!
Джордж не беше най-великият креватен изпълнител на света, но за шестте години, откакто от време на време си лягах с него, никога не ме беше оставял да увисна. Беше внимателен и загрижен любовник и основната му цел беше да се увери, че партньорката му в леглото е достигнала до оргазъм.
Ако той не беше Адонис, то и аз не бях Венера. Когато бях на годините на Присила, доста си ме биваше — мисля, че изглеждах също толкова апетитно, колкото и тя. Но сега бях на седемдесет години, симулирах, че съм на четирийсет и седем, но въпреки всички специални усилия си личеше, че съм минала четирийсетте. По-възрастните жени трябва да полагат усилия, също както и Джордж полагаше усилия. Те трябва да поддържат дъха си сладък, вътрешните си мускули — в добра форма, гласа си — нисък и мек, да са винаги усмихнати и никога намръщени и да се държат мило и приятелски. Татко ми беше казвал:
— Вдовиците са далеч по-добри от невестите. Не ти опяват, не ти крещят, не надуват корема, рядко вонят и са ти благодарни до смърт.
Точно такава беше Морийн Джонсън в периода 1946–1982 г. Когато за първи път чух татковата непристойна формулировка, просто ми стана смешно и дори не подозирах, че някога може да се отнася и за мене… до онзи гаден ден, когато Брайън ми съобщи, че по-младата му наложница ме е изместила. И тогава открих, че татковото шеговито описание си е чистата истина. И така, превърнах се в „жена за спешни нужди“ на разположение. Работех здраво над това, да се поддържам в приличен вид и да мириша на хубаво. И не настоявах мъжът да е Адонис, исках просто приятелска размяна на любезности с джентълмен.
Винаги оставях време и за втори път, ако той пожелае. А той го пожелава, ако се представите пред него както трябва. Причината американските мъже да са толкова скапани любовници е, че американските жени са толкова скапани любовници! И обратно, и пак така, и пак така. Танто за кукуригу. За каквото си платил, това и получаваш.
Онези двайсет минути до един час между двата пъти са най — прекрасното време за интимни разговори на света.
— Искаш ли пръв да се пъхнеш в банята? — попитах аз.
— Не съм се разбързал — прокънтя гласът на Джордж в гърдите му (бях долепила ухо до тях). — Ами ти?
— И аз няма закъде да бързам. Джордж, биваше си те. Точно от каквото имах нужда. Но когато най-после станеш, ще извадиш ли онези пликове, моля те? Чакай малко… днес имаш ли време да повторим?
— Имам време. То, времето, затова служи.
— Добре. Не исках да си губим времето в леглото с делови разговори, ако бързаш. Защото знам някои начин и бързо-бързо да те вдигна.
— Знам, знам! Обаче аз си свърших работата за днес още преди десет часа, за да мога да посветя целия си ден на Морийн — и той стана, извади двата плика, върна се и ми ги подаде.
— Не, не искам да ги докосвам — рекох му аз. — Джордж, моля те, огледай ги. Има ли някакъв начин да съм ги отваряла?
— Не виждам такъв. От 4 юли 1947 г. са били непрекъснато при мене — той ми се усмихна и аз му върнах усмивката; на тази дата ние двамата за втори път бяхме заедно в леглото. — Рожденият ти ден, момиченце. И тогава ти ми поднесе подарък.
— Не, разменихме си подаръци за взаимна изгода. Огледай пликовете, Джордж — някой пипал ли ги е? Не, не се приближавай — мога да ги омагьосам.