Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Тунтун е права — потвърди той, когато се съвзе от изненадата. — През всички тези години момчето се упражнява усърдно, научи много и сега се бие с изящество и невероятна сила, тича бързо и безшумно, освен това неведнъж посещава Оракула и почти всяко негово слизане там се увенчаваше с успех.
— Откри ли сроден дух? — попита лейди Даселронд.
— Само духа на Мейдър — отвърна Джуравиел и целият грейна, когато видя усмивката по лицето на господарката си. — Ала все още не е готов — побърза да допълни. — Много неща има да учи — за себе си и за света, който го заобикаля. От подготовката му остава цяла година и едва когато тя изтече, Елбраян Уиндон ще може да тръгне по света като истински пазител.
Преди Джуравиел да бе довършил обаче, лейди Даселронд поклати глава:
— Задава се тежка зима — твърдо рече тя. — А човеците пак са се заселили по границите на Дивите земи, дори са издигнали наново Дъндалис, родното село на момчето. Ако онова, от което се боим, е вярно, Елбраян ще им бъде нужен още преди следващия жътвен сезон.
— А и дори опасенията ни, че дактилът се е пробудил, да се окажат напразни — добави Тунтун, — мнозина от човеците са напълно неподготвени за живот в Дивите земи. Присъствието на един пазител между тях ще им бъде от огромна полза.
— Значи щом се запролети? — предположи Джуравиел.
— А ти ще го подготвиш за този миг — потвърди лейди Даселронд.
— Ами Джойсеневиал?
— Джойсеневиал е готов — увери го лейди Даселронд. — А и тази година тъмната папрат израсна нависоко.
Джуравиел кимна. Откакто Елбраян се появи във вълшебната долина преди шест години, Джойсеневиал, най-добрият майстор на лъкове в Каер’алфар, а и в целия свят, се бе заел да отглежда специална тъмна папрат. Не беше работил с човек от времето на Мейдър, а понеже вече беше стар дори за елф, това най-вероятно щеше да бъде последното му произведение, лебедовата му песен.
Тази задача щеше да бъде много специална.
Елбраян си мислеше, че познава всяка пътечка и всеки шубрак в долината, затова остана искрено изненадан, когато по-късно същия ден Джуравиел го поведе по една изключително криволичеща пътека, която непрестанно се разклоняваше, описваше сложни фигури и поне дузина пъти мина над някакъв поток. Мястото, където отиваха, трябва да бе много важно, досети се той, щом като пътят дотам беше по-заплетен дори от онзи, който водеше до Каер’алфар!
Най-сетне, след като бяха вървели часове наред, двамата стигнаха до стръмен, песъчлив бряг. На дъното на падината, зад стена от ниски, вечнозелени храсти, се издигаше буйна синьо-зеленикава папрат, която стигаше до кръста на Елбраян и почти до рамото на Джуравиел. Младият мъж веднага разбра, че именно това бе целта им, че в тези растения трябва да има нещо специално — освен всичко друго, бяха насадени в съвършено прави редици, а наоколо не растеше нищо друго. Не че Елбраян очакваше да има храсти или друга пищна растителност, не и в сянката, която папратовите стъбла хвърляха, ала отсъствието на каквито и да било бурени, красноречиво говореше, че някой грижливо поддържа това място.
— Това е тъмна папрат — почтително обясни Джуравиел и като отиде до най-близкия стрък, даде знак на Елбраян да се приближи да разгледа стъблото.
Дебело и гладко, то беше съвършено еднакво по цялата си дължина, без да изтънява към върха, където се източваше в три разклонения. Младежът се наведе още по-близо и зелените му очи се разшириха от изненада, после отново се присвиха, изучавайки с любопитство странното растение.
По тъмнозеленото стъбло лъкатушеха сребристи ивици, които силно напомняха на въдиците и тетивите, използвани от елфите.
— Металът е част от растението — обясни Джуравиел, виждайки, че Елбраян е открил тайната на папратта. — Избрахме това дефиле, защото открихме, че почвата му е богата на минерали и особено на сребрий, който то предпочита най-много.
— Значи растението извлича метала, така ли? — попита Елбраян, макар че вече знаеше отговора на още една от загадките, в които бе забулен животът на елфите.
В Каер’алфар използваха немалко метал — главно за изработката на щитове и мечове — и Елбраян неведнъж се бе питал откъде ли елфите взимат материала за тях, след като в Андур’Блау Иннинес (поне доколкото знаеше) няма нито един рудник. Първоначално младежът предположи, че те просто си купуват необходимите им метали, ала много бързо разбра, че истината е друга — никъде извън вълшебната долина не бе виждал нищо, което дори и най-бегло да напомня за метала на елфите. Добре помнеше меча на баща си — тежък и някак мътен, той нямаше нищо общо с изящните елфически оръжия, бляскави и изключително остри.