Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Но как? — поиска да знае Лайонел, който все още не му вярваше.
— Ще отидеш ли? — настоя брат му.
— Осигури ми възможността, и ще го направя — отвърна Лайонел.
— Прекрасно. — Сакр-ел-Бар се наведе още по-близо. — Естествено всички, които ни наблюдават, ще сметнат, че съм те раздразнил и съм те докарал до отчаяние. Затова изиграй си ролята. Скочи и се опитай да ме удариш. После, когато отвърна на удара ти — а аз ще те ударя здравата, та никой да не заподозре нещо нагласено, — строполи се на веслото и се престори на припаднал. Остави другото на мен. Хайде! — добави той рязко и с тази дума се изправи с презрителен смях, сякаш за да си тръгне.
Но Лайонел не закъсня да изпълни наставленията му. Той скочи във веригите си, протегна се колкото те му позволяваха и силно удари Сакр-ел-Бар по лицето. От негова страна също не пролича да има нещо нагласено. Като направи това, той се отпусна пак на пейката, веригите издрънчаха, а другарите му роби, които седяха с лице към него, гледаха с уплашени очи.
Всички забелязаха, че Сакр-ел Бар залитна от удара и в същия миг на борда настъпи раздвижване. Бускен скочи на крака с полугласно възклицание на почуда; дори в очите на Асад заискри интерес пред толкова необичайна гледка — роб гребец да нападне някой корсар. Тогава с гневно ръмжене, кажи-речи, ръмжене на вбесен звяр, Сакр-ел-Бар вдигна огромната си ръка и юмрукът му се стовари като чук върху главата на Лайонел.
Лайонел се повали напред, замаян от удара. Ръката на Сакр-ел-Бар се вдигна за втори път.
— Куче такова! — изрева той, като видя, че Лайонел изглеждаше припаднал.
Той се завъртя и с глас, прегракнал от ярост, изкрещя да дойде Виджитело с помощниците си. Виджитело пристигна тичешком, следван по петите от двама от хората си.
— Махнете веригите от тая мърша и я хвърлете в морето! — сурово заповяда той. — Нека това послужи за пример на другите. Нека научат как се заплаща бунт в техните мръсни редици. Хайде, веднага!
Един от корсарите изтича да вземе чук и секач. Той се върна с тях след един миг. Иззвънтяха рязко четири металически удара и Лайонел бе измъкнат от мястото си в прохода. Там той се съвзе и нададе писъци за милост, сякаш щяха наистина да го удавят.
Бускен се кискаше под навеса, Асад наблюдаваше с одобрение. Розамунд се отдръпна назад, потресена, неспособна да поеме дъх и почти изгубила свяст от безграничен ужас.
Тя видя как помощниците на боцмана замъкнаха боричкащия се в ръцете им Лайонел към дясната страна на носа и го хвърлиха в морето така безмилостно и нехайно, сякаш беше някаква смет. Тя чу последния вик на ужас, с който изчезна, плясъка от падането му и след това, в настъпилата тишина, смеха на Сакр-ел-Бар.
Известно време тя стоя там с душа, изпълнена с ужас и отвращение към този вероотстъпник корсар. Мислите й бяха смутени и объркани. Помъчи се да ги сложи в ред, та да може да обсъди тази негова нова постъпка, това деяние на безотговорна жестокост и братоубийство. И единственото нещо, до което можа да стигне, беше твърдото убеждение, че досега той я е мамил, беше я излъгал, когато се закле, че целта му била да осигури избавлението й. Нрав като неговия не можеше да познава мекушавото чувство на разкаяние за извършено зло. Каква цел гонеше, още не можеше да разбере, но че тази цел беше лоша, тя никак не се съмняваше, защото никоя негова цел не можеше да бъде друга освен лоша. Сега беше тъй възбудена, че забрави всичките грехове на Лайонел, и откри, че сърцето й се изпълва със състрадание към него, когото по такъв жесток начин бяха захвърлили да умре.
И в тоя миг съвсем неочаквано откъм носа се разнесе вик:
— Той плува!
Сакр-ел-Бар се беше приготвил за такава възможност.
— Къде? Къде? — извика той и се втурна при фалшборда.
— Ей там! — Един човек сочеше. Други се бяха присъединили към него и се взираха през сгъстяващия се мрак в движещия се предмет — главата на Лайонел — и едва доловимото вълнение на водата около него, което показваше, че той плува.
— Към откритото море! — възкликна Сакр-ел-Бар. — Няма да отиде далеч в такъв случай. Ала ние ще му поскъсим пътя. — Той грабна лък от стойката около главната мачта, сложи стрела и се прицели.
Но тъкмо когато се канеше да отпусне тетивата, спря.
— Марзак — извика той. — Царю на стрелците, ето мишена за тебе!