Кладенецът на възнесението

Елънд се намръщи.

— Шегувам се, Ел — побърза да каже Хам.

— Знаеш ли, Хам — обади се Бриз, — единственото смешно в шегите ти е пълната липса на хумор в тях.

— Казваш го само защото най-често включват теб.

Бриз извъртя очи към тавана.

— Все си мисля — прошепна ОреСюр, — че срещите ни ще са по-продуктивни, ако пропускаме да каним тези двамата.

— Не са толкова лоши — засмя се Вин.

ОреСюр повдигна вежди.

— Добре де — призна Вин. — Истината е, че малко се разсейват.

— Винаги мога да изям някой от тях, ако желаете — предложи ОреСюр. — Това ще ускори нещата.

Вин го погледна. Приличаше на ухилено куче.

— Шегички на кандра, господарке. Извинявам се. Понякога сме доста гадни.

Вин се усмихна.

— И без това едва ли ще са вкусни. Хам е жилав, а ако знаеш с какви боклуци се тъпче Бриз…

— Не съм съвсем сигурен — прекъсна я ОреСюр. — В Хам има доста месце. Що се отнася до другия… — кимна към виното в ръката на Бриз, — той пък си е вече маринован.

Елънд ровеше из книгите си. Избра няколко томчета по право — включително книгата с лутаделските закони, която бе написал.

— Ваше величество — каза Тиндуил, като натърти на титлата. — Пред столицата ви чакат две армии, а към Централната област приближават колоси. Наистина ли смятате, че тъкмо сега е моментът да водите правна битка?

— Тиндуил — въздъхна Елънд. — Пред столицата ми чакат две армии, отзад ги притискат колосите, а аз съм единствената пречка пред старейшините на този град да предадат кралството на някой от нашествениците. Наистина ли смяташ, че свалянето ми от трона точно сега е съвпадение?

— Мислиш, че зад това стоят нашествениците? — попита Хам.

— А ти какво би направил на тяхно място? — отвърна с въпрос Елънд. — Не можеш да атакуваш града, защото дадеш прекалено много жертви. Обсадата се точи вече седмици, войниците мръзнат, хората на Доксон атакуват ладиите с припаси и заплашват да оставят армията ти без залък. Като добавим към това и приближаващите се колоси… тогава всичко се връзва. Ако Страф и Сет разполагат с добри шпиони, значи знаят, че Съборът е готов да капитулира и да предаде града на първата армия, която предяви претенциите си към него. Убийците не успяха да се справят с мен, но винаги има и друг начин да ме премахнат…

— Така е — потвърди Бриз. — Това е напълно в стила на Сет. Да настрои Събора срещу теб, да постави на трона свой съмишленик и той да му отвори вратите.

— Да — каза Елънд. — Баща ми също прояви неохота да се съюзи с мен, което подсказва, че е имал предвид и нещо друго. Тиндуил, не зная дали някой от двамата монарси стои зад този ход, но не бива да пренебрегваме тази възможност. Нека гледаме на това като на част от обсадната тактика, която ни прилагат армиите, откакто са пристигнали. Ако успея да си върна трона, Сет и Страф ще разберат, че съм единственият, с когото могат да работят — и тогава сами ще ме потърсят, изплашени от възможността колосите да ги смажат.

Млъкна, заразгръща книгите и замърмори:

— Би трябвало да има някоя подходяща за случая клауза. Уф, трябва да го прочета внимателно. Дух, покани ли Сейзед на срещата?