Кладенецът на възнесението

„Щеше да е много по-лесно, ако нямах никакъв опит — мислеше си Елънд, докато ровеше из книгите. — Твърде добре съм написал закона“.

Проследи с пръст един пасаж и го препрочете, докато членовете на групата бавно се изнизваха. Не помнеше да ги е освобождавал. Тиндуил вероятно щеше да му се скара за това.

„Тук — рече си той и чукна с пръст върху листа. — Ето за това мога да се хвана. В случай, че някой от членовете на Събора е закъснял или дори не е присъствал“. Гласуването за детрониране не можеше да е анонимно.

Вдигна глава. Тиндуил бе единствената останала в помещението. „Да де, това трябваше да се очаква…“

— Ваше величество, простете, ако съм се отнесла към вас без подобаващото уважение — рече тя.

Елънд се намръщи. „Виж, това не го очаквах“.

— Имам навика да се отнасям с хората като с малки деца — продължи Тиндуил. — Зная, че това не е нещо, с което да се гордея, но…

— Да, така е. — Елънд млъкна. Тиндуил го бе учила никога да не прощава грешките на другите. Можеше да ги приеме — и дори да им прости, — но ако им го кажеше, те никога нямаше да се поправят. — Приемам извиненията ти — каза той.

— Бързо се учите, ваше величество.

— Нямам кой знае какъв избор — отвърна с усмивка Елънд. — Жалко само, че не можах да се подготвя достатъчно за пред Събора.

— Как допуснахте да се случи това? — попита тихо тя. — Въпреки всичко все си мисля, че членовете на Събора трябваше да ви подкрепят. Та нали вие сте им дали властта.

— Аз ги игнорирах, Тиндуил. Власт или не, хората не обичат да ги игнорират.

Тя кимна.

— Мисля, че ще е по-добре да се съсредоточим върху успехите ви, вместо върху провала. Вин ми каза, че срещата с баща ви е минала добре.

Елънд се усмихна.

— Изплаших го и той… прояви отстъпчивост. Удоволствие е да постъпиш така със Страф. Но мисля, че с нещо обидих Вин.

Тиндуил повдигна вежди.

Елънд остави книгата и се подпря на бюрото.

— Беше в странно настроение на връщане. Почти не можах да изтръгна думичка от нея. Не зная защо.

— Може би е била уморена.

— Вин никога не се уморява — отвърна Елънд. — Тя е непрестанно в движение, все прави нещо. Понякога се притеснявам, че ме мисли за мързелив. Може би защото… — Той млъкна и поклати глава.

— Не ви смята за мързелив, ваше величество — отвърна Тиндуил. — Отказала е да се омъжи за вас, защото мисли, че не ви заслужава.

— Глупости — рече Елънд. — Вин е Мъглородна. Тя знае, че заслужава десет като мен.

Тиндуил пак повдигна вежди.

— Не познавате много добре жените, Елънд Венчър — особено младите жени. За тях собствената компетентност има твърде малко общо с това, което мислят за себе си. Вин е неуверена млада жена. Тя не вярва, че ви заслужава — и освен това не смята, че заслужава да е щастлива. Животът й е бил много объркан и труден.

— Откъде си толкова сигурна?

— Отгледала съм няколко дъщери, ваше величество — отвърна Тиндуил. — Зная за какво говоря.