Кладенецът на възнесението

Имаше и други доказателства, свързващи Аленди с Героя на времето. Дребни неща, такива, които можеше да забележи само човек, обучен в изкуството на Очакването. Родилното петно на ръката му. Как побеля само на двайсет и пет. Как говореше, как се отнасяше с хората, как управляваше.

Той просто съответстваше на всичко.

— Кажете ми, господарке — почна ОреСюр, отпуснал лениво глава на лапите си. — Вече доста години живея сред хората. Имах впечатлението, че се нуждаят от редовен сън. Но май не съм бил прав.

Вин седеше на самия ръб на каменната стена, свила единия крак към гърдите си и пуснала другия да се клатушка. Кулите на Цитаделата Хастинг бяха като тъмни сенки сред мъглите от двете им страни.

— Аз спя.

— Понякога — отвърна ОреСюр, зина и изплези дългия си език. Напоследък не придобиваше ли все повече навици на истинско куче?

Вин обърна гръб на кандрата и погледна на изток, над притихналия Лутадел. В далечината пламтеше светлина, твърде широка, за да е дело на човешка ръка. Съмваше се. Беше изминала още една нощ и цяла седмица, откакто с Елънд бяха отишли в лагера на Страф. Зейн не се бе появявал.

— Горите пютриум, нали? — попита ОреСюр. — За да сте будна.

Вин кимна. На фона на разпаления пютриум умората й се превръщаше в слабо раздразнение. Усещаше я дълбоко в себе си, но само ако се съсредоточи. Сетивата й бяха нащрек, тялото и — силно. Дори нощният хлад не я безпокоеше.

Но в мига, когато изгасеше пютриума, умората щеше да се стовари върху нея с цялата си сила.

— Това не е здравословно, господарке — посочи ОреСюр. — Спите само по три-четири часа на денонощие. Никой — бил той Мъглороден, човек или кандра — не може да издържи дълго така.

Вин се замисли. Как да си обясни това странно безсъние? Напоследък колкото по-изтощена ставаше, толкова по-трудно идваше сънят. Как да заспи с това тихо туптене в далечината?

Струваше й се, че се приближава. Или може би се усилваше? „Чувам тътнещи звуци отгоре, пулсациите на планините…“ Думи от дневника.

Как да заспи, когато знае, че духът я наблюдава от мъглата, зловещ и изпълнен с омраза? Как да заспи, когато армии заплашват да избият приятелите й, когато отнеха кралството на Елънд, когато всичко, което познаваше и обичаше, рухваше?

„… когато най-сетне си легна, сънят ми убягва. Същите мисли, които ме терзаят денем, се нахвърлят и нощем върху мен.“

ОреСюр се прозя отново.

— Той няма да дойде, господарке.

Вин го погледна намръщено.

— Какво искаш да кажеш?

— Това е последното място, на което си мерихте силите със Зейн — обясни ОреСюр. — Чакате го да се появи.

Вин помисли малко, после призна:

— Една тренировка ще ми се отрази добре.

Светлината на изток се усилваше и бавно озаряваше мъглите. Те обаче не се разсейваха, сякаш не искаха да отстъпят света на слънцето.

— Не бива да му позволявате да ви въздейства по този начин — каза ОреСюр. — Не мисля, че може да му се има доверие.