Кладенецът на възнесението

Не беше възможно да съществува толкова могъщ аломант.

„Зейн я уважава — припомни си Страф. И всички твърдят, че тя е убила лорд Владетеля. Това дребничко момиче. Невъзможно“.

Наистина изглеждаше така. Очевидно нарочно търсеше този външен ефект.

А всичко бе почнало толкова добре. Информацията, осигурена от кандрата на Зейн, се оказа съвсем точна: Елънд се опита да сключи съюз. Най-страшното беше, че Страф за малко да се хване на въдицата, завладян от увереността, че Елънд е безвреден. Добре, че беше предупреден.

И тъй да е, Елънд пак го беше надиграл. Страф дори бе подготвен за тяхната игра на слабост, но въпреки това се поддаде.

„Тя е толкова силна…“

От мрака се появи тъмен силует и се приближи към него.

— Татко, изглеждаш така, сякаш си видял призрак. Да не би да е твоят?

— Зейн, имаше ли някой навън? — попита Страф. — Поне още двама Мъглородни, които да й помагат?

Зейн поклати глава.

— Не. Тя наистина е невероятно силна. — И се отдалечи към мъглите.

— Зейн! — извика Страф и синът му спря. — Ще трябва да променим плана. Искам да я убиеш.

Зейн се обърна.

— Но…

— Тя е прекалено опасна. Освен това вече разполагаме с информацията, която ни интересуваше. Те нямат и късче атиум.

— И ти им повярва? — попита Зейн.

Страф се поколеба. След като цяла вечер бе марионетка в чужди ръце, не му се щеше отново да се покаже лековерен. — Не — отвърна той. — Но ще разберем по друг начин. Искам да убиеш това момиче, Зейн.

— Значи ще нападнем града, така ли?

Страф почти бе готов да издаде заповед за подготовка на атака рано сутринта. Пробният набег бе минал добре и бе показал сериозни недостатъци в отбраната на противника. Той можеше да превземе града и да го използва за отправна точка при боевете със Сет.

Но последните думи на Елънд, преди да си тръгне, го спряха. „Изпратиш ли армията срещу града, татко, ще умреш. Ти почувства силата й — знаеш какво може да направи. А сега, ако искаш се крий, или пък дори завладей града. Но тя ще те намери. И ще те убие. Единственият ти шанс е да чакаш. Аз ще се свържа с теб, когато армията ми е готова да нападне Сет. Ще ударим заедно, както вече се уговорихме“.

Страф не можеше да разчита на това. Момчето се беше променило — бе станало по-силно. Той не хранеше илюзии какво ще последва, ако Страф и Елънд нападнат заедно. Но от друга страна, не можеше да щурмува Лутадел, докато Вин е жива. Без да познава истинската й сила, след като само бе усетил допира й върху чувствата си.

— Не — каза той. — Няма да нападнем. Не и докато не я убиеш.

— Може да се окаже по-трудно, отколкото си мислиш, татко — рече Зейн. — Ще ми трябва помощ.

— Каква помощ?

— Ударна група. Аломанти, които не могат да бъдат проследени.

Говореше за специална група. Повечето аломанти можеха лесно да бъдат проследени заради благородническия си произход. Но Страф разполагаше с достъп до някои по-особени източници. Имаше и друга причина да държи толкова много любовници — винаги водеше със себе си поне няколко десетки. Някои го приемаха като свидетелство за сладострастието му.