Кладенецът на възнесението

Той остави след себе си руини, но това беше забравено. Основа кралства и после ги унищожи, за да създаде света отново.

— Да видим дали те разбрах правилно — рече Тиндуил с любезен и все пак неодобрителен тон. — В кралската харта има клауза, според която Съборът може да те детронира?

— Да — отвърна Елънд.

— И си я написал ти? — Тиндуил го погледна невярващо.

— В общи линии — измънка Елънд.

— Написал си в собствената си харта, че можеш да бъдеш свален от трона? — повтори Тиндуил.

Групата — включваща освен хората, които ги посрещнаха, и капитан Демоа — се беше събрала в кабинета на Елънд. Столовете и креслата не достигаха и Вин се бе свила тихо в ъгъла върху купчина книги, след като набързо се преоблече с панталон и блуза. Тиндуил и Елънд стояха прави. Бриз изглеждаше напрегнат, Хам, напротив, отпуснат, а Дух се опитваше да балансира на двата задни крака на стола си.

— Нарочно сложих тази клауза — обясни Елънд. Стоеше в единия край на стаята и се подпираше на перваза на прозореца. — Хиляда години тази страна се е превивала под волята на един тираничен управник. През това време философи и мислители са мечтали за власт, при която несправедливият водач може да бъде свалян без кръвопролитие. Поех този трон след непредсказуема и уникална поредица събития и не смятах, че е правилно еднолично да налагам волята си — или тази на моите наследници — върху моя народ. Исках да създам управление, чиито монарси ще отговарят пред своите поданици.

„Понякога говори, както пише в книгите, които чете — помисли си Вин. — Не като обикновен човек… а като думи от страница“.

Спомни си какво й бе казал шепнешком Зейн. „Ти не си като него“. Опита се да прогони тази мисъл.

— При цялото ми уважение, ваше величество — заяви Тиндуил, — това е една от най-глупавите постъпки, които би могъл да направи някой управник.

— Но е за доброто на кралството — възрази Елънд.

— По-скоро е абсолютна глупост — тросна се Тиндуил. — Един крал не може да става жертва на прищевките на своя парламент. Той е ценен за народа именно защото олицетворява абсолютния авторитет!

Вин рядко бе виждала Елънд толкова мрачен и се изплаши от безкрайната печал в очите му. Но една малка частица от нея се чувстваше щастлива. Той вече не беше крал. Сега може би никой нямаше да иска да го убие. Елънд отново щеше да е онзи, когото познаваше преди.

— Все пак трябва да се направи нещо — обади се Доксон. — Вече е безсмислено да се обсъжда дали това решение е било мъдро, или не.

— Несъмнено не бива да им позволяваме да постъпват така — обади се Бриз. — Тези хора свалиха предишния си управник само преди година! Мисля, че няма да е добре, ако им стане навик.

— Трябва да подготвим отговор, ваше величество — продължи Доксон. — Нещо, с което да заобиколим това решение, взето, докато вие сте преговаряли за спасяването на града. Всъщност, като се замисли човек, очевидно е, че са организирали срещата така, че да не можете да присъствате, за да се защитите.