Кладенецът на възнесението

— Така значи? — попита Хам. — Отказваш се?

— Не се отказвам, Хам. — Елънд ги изгледа един по един. — Но няма да използвам армията срещу Събора.

— Ще изгубиш трона — посочи Бриз.

— Елънд, вслушай се в гласа на разума — призова го Хам.

— Няма да бъда изключение за собствените си закони! — отвърна Елънд.

— Глупак! — сряза го Тиндуил. — Ти трябва…

— Тиндуил — прекъсна я Елънд. — Мисли каквото искаш за идеите ми, но никога повече не ме наричай глупак! Няма да позволя да ме обиждат само защото изразявам мнението си!

Тиндуил млъкна и зяпна. После стисна зъби и се отпусна на стола. Вин изпита лек прилив на удовлетворение. „Добре си го научила, Тиндуил. Не можеш да се оплачеш от начина по който ти се възпротиви“.

Елънд отиде до писалището си и опря длани на него.

— Добре, ще направим следното. Докс, искам да напишеш писмо, в което да съобщиш на Събора за нашето разочарование от подобна предателска постъпка — напиши им за успеха в преговорите със Страф и прехвърли вината изцяло върху тях. Останалите да се захващат за работа. Ще си върнем трона. Както вече заяви, аз познавам добре закона. Той е мое творение. Има начини да се справим с проблема. Начини, които не включват изкарването на армията по улиците. Няма да се превърна в един от тираните, които се опитват да ни отнемат Лутадел! Няма да принуждавам хората да изпълняват желанията ми, дори ако съм сигурен, че така е най-добре за тях.

— Ваше величество — почна предпазливо Тиндуил, — няма нищо неморално в това да усилите властта си във време на хаос. В подобни моменти хората се държат нерационално. Това е една от причините, поради която се нуждаят от силна власт. Нуждаят се от вас.

— Само ако ме искат, Тиндуил — отвърна Елънд.

— Простете, ваше величество — рече Тиндуил, — но това изявление ми се струва малко наивно.

Елънд се усмихна.

— Може би. Но виждаш ли: можеш да смениш облеклото и външния вид, но не можеш да промениш човека. Ще постъпя, както смятам за правилно — това означава също и да позволя на Събора да ме детронира, ако такъв е техният избор.

Тиндуил се намръщи.

— А ако не успеете да си върнете трона по законен начин?

Вин не можа да сдържи усмивката си. Винаги бе обичала

Елънд заради искреността му. Неговата непресторена обич към гражданите на Лутадел, твърдата му решимост да върши каквото е нужно за тях — всичко това го правеше толкова различен от Келсайър. Дори в самопожертването си Келсайър бе проявил типичната за него арогантност. Беше се постарал да бъде запомнен от света и историята.

Но за Елънд управлението на Централната област не беше заради слава и величие. За първи път Вин призна нещо открито и честно пред себе си: Елънд беше много по-добър крал, отколкото би бил Келсайър.

— Аз… не съм сигурен как да реагирам на това, господарке — прошепна един глас до нея. Вин погледна надолу и установи, че машинално е започнала да чеше ОреСюр зад ушите.