Сделката на капитан Ворпатрил

— Как точно ви спипаха Престен?

Шив въздъхна издълбоко.

— Оказа се, че поне отчасти е било заговор с вътрешно участие. Хора, на които имахме доверие… а не е трябвало.

— Неприятно. Но това може да се случи и на най-усърдно охранявания бастион. — Саймън вдигна смутено ръка към челото си, жест, който Иван не беше виждал от известно време. — Точно така съсипаха и моя чип.

— Чипът с фотографска памет, който са отстранили при пенсионирането ви? Мислех, че са го отстранили по заповед на императора. Нещо не схващам.

— Не беше точно така. Чипът стана обект на биосаботаж, изключително успешен саботаж, който го увреди непоправимо… Иван без съмнение си спомня онази част от историята много по-ясно от мен. — Илян го стрелна с остър поглед изпод притворени клепачи. — После разкашканите останки бяха отстранени хирургически, за щастие преди грозните странични ефекти да ме убият. Не по този начин бих избрал да се оттегля от Имперската служба за сигурност след четирийсет години работа там, нищо че отдавна си мечтаех за деня, в който ще се пенсионирам.

— А. Разбирам чудесно — каза искрено Шив.

Двамата вдигнаха за наздравица полупразните си чаши и ги пресушиха. Добрата фея с количката за напитки се появи като по магия, напълни чашите им, после отново изчезна.

Дървените врати в дъното на гостната се отвориха като завеси на театрално представление и разкриха сцената… добре де, масата… разтегната в голям овал и сервирана по всички правила на изкуството. Маман и нейните експерти по кетъринг насочиха отрепетирано гостите към местата им. Шив успя да прошепне нещо в ухото на Гъли, преди да ги разделят.

Иван с неудоволствие установи, че мястото му не е до Тедж, която седеше срещу баща си, когото настаниха в края на масата от почетната дясна страна на Саймън. Маман седеше в другия й край, с Мойра гем Естиф отдясно и Удин Арка отляво — или обичайният протокол се беше пропукал пред предизвикателството на многобройния клан Арка, или домакинята беше решила да заложи на по-небрежна подредба в семеен стил. Или това, или лейди Алис беше подредила гостите си според някакъв свой план, несъмнено консултиран с ИмпСи (в пенсия). Иван се озова сврян между тъща си и най-голямата си балдъза Звездичка. От другата страна на Звездичка седеше Биърли, а Смарагд го делеше от Риш. Чер, Перла, Амири и Гъли седяха отсреща, между лейди гем Естиф и Тедж. Масата беше твърде голяма и не предразполагаше към дълги общи разговори. Разговорите най-вероятно щяха да се разпаднат на две или три групи. Би, настанен по средата, или щеше да чува всичко, или да остане изцяло встрани от пренията.

Сервираха им гъста супа, подходяща за сезона, по рецепта, която традиционно се използваше на Зимния празник. Иван я позна веднага по божествения аромат — маман очевидно беше похитила Мама Кости за вечерта. „Да се надяваме, че Майлс няма да разбере“, помисли си. Риш тъкмо уверяваше Смарагд, че всичко щяло да „наред“, после онази част от сътрапезниците, чието обоняние беше подсилено генетично, се заеха благоговейно със супата.