Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
После сложих ръце отстрани на главата му, оставих го да почувства дъха ми и му заговорих приятелски. Не беше необходимо да разбира думите. Трябваше само да чува гласа ми и да гледа очите ми, които в никой случай не се изостряха до погледа на конеукротител. Въпреки всичко той се държеше много спокойно, изчаквателно, както се казва при хората "резервирано". В този миг видях Шакара да се връща и отстъпих крачка от него. Той тутакси я направи към мен, взе ръката ми между зъбите и ме задържа, но без да ми причинява болка. Тогава за пръв път докоснах гривата му. Погалих я нежно и казах:
— Не си тръгвам, Сирр, бъди спокоен!
Но какво беше това? Още докато докосвах тялото му, бях почувствал странно боцкане в ръцете, подобно на нежна коприва, като леко, благотворно действащо електрическо или галванично дразнене. Сега пак го усетих. Идваше от коня. Едностранно ли бе, или двустранно? И Сирр ли го получаваше от мен? А когато прекарах ръка надолу по гривата, стана по-силно и чух пукане в космите. Вярно, не високо, а слабо, но все пак много добре доловимо.
— Чуй! — помолих Шакара, когато стигна при нас, и погладих малко по-силно.
Тя се заслуша няколко мига. После попита:
— Чувстваш ли нещо, ефенди?
— Да. Сякаш някаква сила докосва ръката ми и продължава по нервите.
Тогава тя пусна донесените парцали, събра ръце и извика:
— Пращенето, пращенето! Спомняш ли си какво ти разказах за "Изгубената поезия"? За коня, чиято грива изпускала искри? Как засияли строфите около челото на ездача? Ефенди, моля те, снеми си феса от главата! Докосни първо гривата и сетне косата си! Трябва да знам…
Спря по средата.
— Какво? — попитах.
— Дали… дали… дали ще почувстваш нещо.
Сторих й услугата. Свалих си феса, пригладих няколко пъти гривата надолу с ръка и я сложих после на главата си. Въздействието беше много своеобразно. Боцкането веднага изчезна от ръката ми и премина по кожата на главата, при което космите леко, леко запукаха. Съобщих това на Шакара, стоейки пред Сирр. Той разтвори ноздри, вдъхна шумно въздух, обиколи ме с глава и ми пощипна косата — не със зъбите, а нежно с бърни. По лицето на Шакара премина радостна, щастлива усмивка. Вдигна парцалите и каза:
— Ела сега при водата, ако искаш да го изкъпеш. Аз ще вървя, пък ти ще яздиш!
Тази подкана не ме удиви ни най-малко. Имах сигурното усещане, че конят няма да се държи към мен отблъскващо. И тъй, възседнах го — предпазливо, избягвайки всякакъв болезнен натиск. Едва горе прилепих пети — дясната малко по-напред от лявата. Сирр веднага се обърна наляво и позволи да го яздя до извора. Там скочих и го възнаградих с една целувка. Той отметна глава и изцвили така триумфиращо, че Шакара се разсмя с глас и каза:
— Това е ликуване! Той дава вид, сякаш той те е победил, а не ти него! Победата значи е двойна с взаимно удоволствие! Какво ли ще каже Джафар мирза?
— Нищо, защото още нищо няма да узнае — отговорих. — Ще те помоля, Шакара, да си мълчиш! Преди да кажа нещо, трябва напълно да съм опознал Сирр, а това може да стане само тайно. Сигурно е дръзко, но аз мисля същевременно и за състезанието. Ако Сирр е това, което очаквам от него, ще се изсмея на всеки противник, който се осмелят да изкарат срещу него.
Къпането започна. На Шакара много й се искаше да помогне, но аз не се съгласих. Искрометният вран жребец трябваше да узнае, че исках не само да му бъда господар, но и със собствените си ръце да се грижа за него. Къпането не се състоеше в безцеремонно заливане, търкане и жулене. Процедирах също така предпазливо и щадящо както при предшестващото милване. Когато Сирр беше подсушен, направих втори опит. Към изразите, които разбираше, принадлежеше също, както конярят ми бе казал, думичката "ела!"
— Та’ал! — казах и започнах да се отдалечавам от водата. За моя радост той веднага тръгна след мен. Поведох го към пасището, но не направо. За да го изпитам, няколко пъти се отклоних надясно или наляво. Той правеше извивките заедно с мен и оставаше плътно подире ми, докато накрая спрях. Като възнаграждение му донесох още няколко ябълки и лично му дадох вечерната порция ечемик. След това го оставих с убеждението, че сме станали добри приятели.
Когато пристъпих в двора, Ханнех стоеше горе върху аркадата и ми помаха да се кача. Сторих го с удоволствие. Халеф не лежеше, а седеше, опрял гръб на няколко възглавници. "Празничното облекло" беше простряно пред него. Лицето му сияеше от радост, приело с нея и нов жизнен цвят.