Пирамидата на бог Слънце

При това и дума не можеше да става за мъчение на животните. Вярно, камилите бяха натоварени толкова нависоко и нашироко, че само краката им се виждаха, но сеното бе толкова леко и рехаво напластено, че за силните животни това изобщо не можеше да се нарече товар. Отпред в балата сено имаше един отвор, от който подобните на очила с изпъкнали лещи очи на животното можеха да виждат пътя. Високо горе се виждаше само главата на дълбоко заровения в сеното водач, който можеше да управлява камилата си единствено чрез викове. И тъй, отнапред бе ясно, че работата ще бъде извънредно забавна. Сегашната, първа проба показваше, че надеждите няма да бъдат измамени. Гледахме дългите крака и големите недодялани стъпала да се движат с такова бързо темпо, сякаш бе заложено намерението в рамките на два часа три пъти да бъде обиколена земята. Ето че една от камилите спря внезапно посред бяг, за да отскубне с уста стиска от собствения си товар и кротко да го погълне. Главата там високо горе започна да моли, умолява, да се вайка, да ругае и заплашва. В един момент камилата се сети за своя дълг и отново заизхвърля по такъв начин напред крака, че чак пушилка вдигна, докато се блъсна силно в една друга, спряла със същото добро, но за ездача досадно намерение. По-напред видяхме два товара сено да се носят в най-голямо усърдие плътно един до друг, докато пътят между хълма и езерото стана твърде тесен и те се приклещиха. Най-бързата от тези бегачи беше отишла далеч напред и сега, изглежда, имаше доброто убеждение, че е достигнала целта си. Ето защо се бе изтегнала преспокойно на майката земя и с най-голямо душевно равновесие понасяше всичко, що се лееше от устата на своя притежател, без крайник да помръдне. Това, разбира се, даваше повод за голямо веселие. Достойната младеж естествено също участваше, което обаче в никой случай не допринасяше за осъзнаване скъпоценността на времето от двете дузини камилски крака. Джафар плаваше с ходи-и-джуна покрай тях, наслаждавайки се от сигурна отдалеченост на зрелището, докато в крайна сметка всички камили налягаха и никоя не искаше да продължи. Тогава се върна обратно в дуара и ни увери, че никога през живота не се е смял както днес. След като бил видял изхода от тази борба, очаквал и още къде по-големи неща и се радвал, че бил при джамикуните точно за Празника на петдесетте години!

Ходи-и-джуна сподели с мен, че досега не искали да ме безпокоят, съобразявайки се с възстановяването ми. Но сега ме помоли за разрешение заедно с Педехр да ме осведомяват и питат за всичко, що се отнася до състезанието. По тая причина отидохме до неговото жилище и проведохме това, което в Германия бива наричано заседание на комитета. Нямаше и един пункт, с който да не съм съгласен. Това така зарадва почтения ходи-и-джуна, че доби ищах да ни покани да хапнем. Беше почти обяд и ние приехме. Но по-напред се качих горе да нахраня Сирр и да натоваря Кара да докара долу Асил и коня на мирзата. Исках да се пробвам в една малко по-дълга ездова разходка, в която пожела да вземе участие и той.