Пирамидата на бог Слънце

— Погледни тук! — подкани ме Джафар. — Предавам ти това парадно облекло от името на владетеля. То беше собственоръчно избрано от него, след като му описах фигурата ти. От материите ще разбереш дали това отдаване на почит е обикновено, или не. Ти си свикнал да се вглеждаш по-дълбоко в нещата. Знам, че за теб този тоалет означава повече, отколкото би почувствал някой друг. Аллах дава на своите духове различни одеяния, наглед красиви и грозни. Хората ги наричат "тяло". Пред него само лошото е грозно и само доброто красиво. Единствено от човека зависи дали е достоен за облеклото, или не!

Такова нещо изобщо не можех да очаквам! Радостта ми стана двойно по-голяма, когато Джафар отвори втория пакет, съдържащ подобен тоалет за моя хаджи Халеф. Още отсега виждах в мислите си доблестният приятел да плува в блаженство! Та нали никога не се бе случвало някой хаддедихн да е бил почетен от шах-ин-шаха, и на това отгоре по такъв начин!

Не е в моя стил да обличам благодарността, която вътрешно изпитвам, в благозвучни слова. Разбирах двамата дарители и Джафар също ме разбра, макар да казах твърде малко.

— А сега второто, странното! — започна той отново. — Насочих ездата си най-напред към двореца Михрибани, където сега се намира владетелят. На един ден път, след като го бях напуснал, срещнах Устад, който искаше да отиде при него. Той ме помоли да го изчакам да се върне и да яздя заедно с него, но аз не се съгласих. Използва случая да ми разкаже много, но не всичко от случилото се тук. Научих също, че си чул за Сирр, "подаръка" на шах-ин-шаха, загадъчния кон. Моля те да ми съобщиш какво знаеш за него.

Казах му какво бях научил за Сирр. Не беше много и звучеше доста неясно.

— Осведомили са те и вярно, и погрешно — каза той после. — Великолепна идея беше от страна на повелителя да обучи по този начин потайно и без всякакъв свидетел тъкмо най-добрия си кон. Сирр носи единствено него. За стария номер с хвърлянето той е твърде добър, твърде благороден. Подчинява се само на шах-ин-шаха. Седне ли друг, остава на мястото си. Позволява да бъде воден с юздите, но не и язден. За да не го променят многобройните коняри и капризите на другите коне, шахът го изпрати при мен, където никой няма да го безпокои. Моята по-малка, но по-хубава конюшня стои почти празна, а и понеже не съм това, което хората наричат "ездач", Сирр не е подхвърлен на опасността да му досаждам. Когато владетелят се нуждае от него, идва при мен и после лично го настанява. Но в никой случай няма против, а по-скоро му доставя удоволствие, когато мними виртуози по езда ме молят да докажат, че Сирр ще им се подчини независимо от волята си. Още никой не е съумял да го извърши, а всеки се е оттеглял посрамен, понеже не е открил тайната между шаха и коня. Погледни ме, ефенди. Ти се усмихваш. Да не би да мислиш, че можеш да я откриеш?

— Един опит би показал — отговорих. Той бързо откликна:

— Ще го направиш!

— Кога?

— Когато ти е угодно!

Сега го погледнах по-различно отколкото преди.

— Джафар! — извиках. — Чух, че си довел един напълно забулен кон. Трябва ли да предположа, че…

Сметнах за рисковано дело да доизрека започнатото изречение. Но той се засмя весело и го стори вместо мен:

— Че този кон е Сирр на владетеля? Да, той е. Доведох го със себе си.