Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Не казах нито дума. Бях почти шокиран. После говорът ми се възвърна:
— Каква безразсъдна дързост от твоя страна! Как ли ще реагира шахът, като узнае! Той е настанил Сирр при теб, за да не бъде обезпокояван, а ти го помъкваш на много дни път, подхвърляйки го на всички, всички онези опасности, от които тъкмо ти имаш грижата да предпазиш този ценен кон!
Сега той се разсмя още по-сърдечно и отговори:
— Конско евангелие вместо похвала! Та ти си буквално разгневен, ефенди! Но аз го приемам като добър знак и ще те успокоя. Знай, че нищо, нищичко не съм рискувал. Ние, а именно аз и Сирр, бяхме придружени от едно отделение от охраната на шаха до калхураните и доведени после от вашите приятели почти дотук. Така че по пътя не можеше да ни се случи нищо. И точно заради коня не изчаках Устад, а продължих да яздя бавно напред. И като казвам "личната охрана", това означава, че не съм го сторил без специалното разрешение на владетеля. Нещо повече, той самият даде идеята да взема Сирр със себе си!
— Направо съм вцепенен!
— Вцепенен? Веднага ще те оживя, като ти кажа, че водя Сирр единствено за теб.
— За мен? Бъди сериозен!
— Да, да, за теб! Работата стана така. Бях разказал, че си добър ездач, но не това е причината. Всички други, които нищо не постигнаха, вярваха, че са не само добри, ами даже виртуозни ездачи. Но аз бях говорил също за твоята находчивост, за твоята задълбоченост и за любовта ти към животните. Линдсей разправя много за теб и твоя Рих, най-великолепния кон на хаддедихните. Шахът научи как се отнасяш към конете и изобщо към всяко създание. А когато бе осведомен за скока ти през Процепа на предателя[75] и сетне за ужасяващия подвиг как ти — отпред и отляво бездна, вдясно скална стена, зад теб враговете, а под теб едва четири стъпки широк камък — с няколко благи думи си увещал треперещия си кон да се изправи на задните крака и издавайки половината тяло, бавно да се обърне[76]… извика, че ти може би ще си единственият освен него, на когото Сирр ще се подчини. Защото една приятелска дума от твоя страна е била достатъчна да превърне смъртния страх на коня в спокойствие и доверие. Като чу пък, че ще те навестя, се запита дали да ми повери Сирр. Аз самият го разубеждавах, защото не мислех, че мога да поема такава отговорност. Но точно съпротивата ми явно му послужи като гаранция, че конят не само у дома, а и по време на това пътуване ще бъде в добри ръце, и ето как ми повели да го взема със себе си. Казвам, повели, така че не биваше повече да упорствам.
— Джафар… мирза… как преди всичко трябва да те титулувам?
— Наричай ме просто Джафар. Така искам. Другите нека си ми казват мирза!
— Благодаря ти! Сега отново за коня! Не мога да си представя, че шахът ти е поверил прекрасния Сирр от чисто любопитство само за да узнае дали ще ми се подчини. Трябва да е налице и друга, по-дълбока причина.
— Действително има такава! Наречи я, както искаш, за мен тя е психологическа. Владетелят я нарече проблем, и то важен проблем. Той не е любопитен, а напрегнат! Има разлика в понятията! Дори каза, Сирр бил неоценим, наистина, но в никой случай с прекалено висока цена за разрешението, което очаква, и за което ще говори по-късно. Ефенди, ефенди, разбираш ли какво желае владетелят?
— Да.
— Тогава си дай труда!
— Труда? Джафар, Джафар! Най-малкото за труд става въпрос. Напротив, той само ще бъде пагубен! Ако конят не ме обикне още от пръв поглед, няма защо изобщо да пробвам. Всичко ще бъде напразно. Кажи, какво най-много обича да яде?
— Най-голямото му лакомство е една ябълка.
— Има ли лоша привичка, с която човек трябва да се съобразява, ако не иска да го дразни?
— Не, нито една-едничка.
— Някои чувствителни места по тялото, които не бива да се докосват?
— Също не. Ефенди, чувам, че си познавач. Подхващаш правилно нещата, съвсем различно от "виртуозите", които виждат само добичето в благородния кон!
— Е, тъкмо в това се крие виртуозността. Още по-ясно в думата "дресура"! Обича ли Сирр конюшнята?
— Не. Предпочита да е на открито, дори през нощта.
— Има ли особености по отношение водата, фуража?
— Не ми е известно.
— Ще рискувам да направя опита. Но те моля едно!
— Какво?
— От този миг аз съм господарят на коня. Никой не бива без мое разрешение да го докосва, също ти самият!
Той стана сериозен.
— Знаеш ли с какво се наемаш, ефенди?
— С всичко!
— Всеки друг бих отблъснал, защото конят не е мой, дори Устад, когото толкова добре познавам! Но на теб ще се доверя! Сирр е твоя собственост, естествено само за времето на моя престой тук. Доволен ли си?
75
Вж. Карл Май, Събрани съчинения, том 6, "Жълтоликия" — б.нем.изд.
76
Вж. Карл Май, Събрани съчинения, том 2, "През дивия Кюрдистан" — б.нем.изд.