Пирамидата на бог Слънце

Отстъпих малко назад, за да огледам тези прекрасни форми, които биха заслепили всеки познавач или любител на коне. Потърсих недостатъци, но не намерих нито един, нито един-едничък, ни най-малкия! Този Сирр физически беше идеален. Дали също по отношение неговите вътрешни качества — за малко да кажа дух или душа, но за животните това е строго забранено — тепърва щеше да си проличи. В този миг Асил ме видя. Приближи, за да ми покаже, че и той все още съществува. Помилвах го както винаги. Тогава продължи към Сирр. Той също никога не дружеше с други коне. Пристъпваше бавно, изучаващо. Повдигна разширените ноздри, така че линията от задния край на долната челюст до ямката за верижката на юздата стана водоравна. Ушите му заиграха. Опашката се повдигна. Приближаваше по-близо и по-близо… два чистокръвни жребеца! Какво ли щеше да се случи! Сирр стоеше неподвижно. Не помръдваше мускул. Косъм не трепваше. Но розово оцветените ноздри се отваряха все повече и повече, а големите очи сякаш ставаха още по-големи. Асил беше вече до него. Наведе уши напред, пое дъха на своя другар, изцвили късо, като от радост и… даде на Сирр една целувка.

Да, конете целуват! Който не го знае, не ги е наблюдавал достатъчно!

Една такава фамилиарност навярно се стори на врания на шах-ин-шаха нечувана. Той също вдигна бързо глава, прилегна уши изцяло напред и отвори устни, при което се видяха великолепните зъби с цвят на слонова кост. После изцвили на свой ред, събра отново устни и… целуна и той Асил бен Рих.

— Колко красиво, колко хубаво, ефенди! — промълви Шакара. — Вече се опасявах, че ще започне здраво сбиване. Но те се разбраха. Благородство при благородство, извисено към извисено, истинско към истинско… това никога не създава конфликт!