През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Аз ще се заема с него — каза Суеф, мнимият шивач.
— Добре! — отвърна мюбарекът. — Остава само дребният хаджия. За съжаление не мога да се включа, защото ръката ми е ранена.
— Дайте го на мен — каза Манах ал Барша. — Удоволствие ще бъде за мен да го погубя. Дребен е и изглежда слаб, но не е за подценяване. Този дребосък е смел като пантера и е сръчен като атмаджа. А чухме също, че бил и доста силен физически. Затова не бива да смятате, че е липса на смелост, като избирам него. А що се отнася до времето, когато ще ги нападнем, предлагам да не нарочваме точно определен час. Ще подслушваме от време на време и щом установим, че преследвачите ни са си легнали, преминаваме към действие.
— Такова е и моето мнение — заяви Мурад Хабулам. — Трябва да се подготвя и затова сега тръгвам. Хумун ще дойде с мен. Но от време на време ще го изпращам да пита дали можем да започваме.
Агата стана.
— Почакай още малко! — помоли мюбарекът. — Искам да те попитам за нещо по-маловажно.
[#1 Ястреб-чучулигар. — Бел. нем. изд.]
Трябваше да се измъквам. След като домакинът си тръгнеше, щеше да ми е много трудно да изляза от купата. Предполагах, че останалите щяха да чакат мълчаливо, а тогава щяха да чуят и шумоленето на сламата. В този момент обаче гласовете на говорещите звучаха толкова високо, че никой нямаше да може да долови шума от предпазливото ми оттегляне. Успях. А сега как да стигна до кулата? Наистина не беше далеч, но не носех нищо, с което да мога да се подпирам. Тогава вратата се отвори и Омар подаде глава, което той беше правил на всеки две-три минути. Забеляза ме и бързо дойде при мен, качи ме на гърба си и ме отнесе в кулата, където ме остави върху килима. Разказах им какво съм видял и чул. Халеф страшно се ядоса от чутото.
— Сихди — гневеше се той, — ще ида при негодниците в купата и на всеки ще пусна по един куршум в главата. Така ще се отървем от тях и ще можем да продължим пътя си в мир.
— Искаш да станеш убиец ли?
— Убиец? Какво говориш! Тези негодници са хищници, затова както убивам някой вонящ чакал или хиена, без да се упреквам за това, така мога да обезвредя и тези мерзавци. Това не е престъпление.
— Но в моите очи е. Ако мога да се отбранявам срещу враговете си по друг начин, то тогава е недопустимо да ги убивам. Често с хитрост се постига повече, отколкото със сила.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще позволя на враговете ни да се качат на кулата и ще се погрижа повече да не могат да слязат от нея.
— Тази идея не е лоша. Но щом ще се качат, то тогава ще могат и да се върнат по същия път.
— Дори и след като им вземем стълбата, когато вече са се озовали горе?
— Хм! Тогава ще слязат надолу по стълбището.
— Ще им преградим пътя. Трябват ни само чук и големи пирони, за да заковем капака на пода.
Яник предложи да донесе необходимите неща заедно с една голяма желязна скоба.
— Това е добре — продължих аз. — Тази скоба най-добре ще ни послужи. Така ще закрепим капака към горните стълби, че изобщо да не може да се отвори отвън. Тогава те няма да могат да слязат долу, а тъй като ще им вземем стълбата, ще трябва да останат там в дъждовното време до сутринта. Вероятно това малко ще поохлади предприемчивостта им.
— Сихди — каза Халеф, — планът ти ми помага да се примиря с изключителната ти доброта. Наистина мисълта да знаеш, че онези негодници са горе, където ще останат през цялата нощ, е много хубава, тъй като няма да могат да седнат, понеже от всички страни ще влиза дъжд. На пода сигурно ще се събере много вода. Горният кат[65] е направен като фенер без стъкла. Служел е само за това да осигурява добър изглед, а дъждът безпрепятствено влиза вътре. Тъй като вратата, водеща към чардака, сега е затворена, а и капакът е уплътнен, може би водата няма да потече надолу.
— О, напротив — намеси се Яник. — Има една малка дупка, която я отвежда през стената.
— Не можем ли да я запушим?
— Много лесно. Тук има достатъчно истопа[66].
— Чудесно! Тогава добре ще я затъкнем. Ах, убийците ще трябва да стоят горе във водата и да си навлекат подагра, ревматизъм и всички видове десет хиляди простудни заболявания. Иска ми се да стоят до рамене във водата и…
Халеф скочи и започна да се разхожда напред-назад. Беше го обладала някаква мисъл. После спря пред ратая, сложи ръка на рамото му и каза:
— Яник, добри и верни приятелю! Обичам те и ще те обичам сто пъти повече, ако намериш това, което ми трябва.
65
Етаж.
66
Кълчища.