Пътят на кралете (том I)

Каладин се обърна и го огледа — як мъжага с мощни ръчища като бутове. Беше взводен командир, както личеше от възлите на раменете на кожения му елек. Някога и Каладин носеше такива.

— Как се грижиш за своите копие и щит, старши? — извика Каладин в отговор.

Мъжът се свъси, но Каладин знаеше за какво мисли. Оръжието на войника беше самият му живот; той се грижеше за него както би се грижил за родното си дете, често се заемаше с поддръжката му, преди да се нахрани или да си отдъхне.

Каладин кимна по посока на моста.

— Това е моят мост — високо рече той. — Моето оръжие, единственото, което ми е разрешено. Дръжте се добре с него.

— Или какво? — провикна се един войник и предизвика смеха на другарите си. Взводният командир не каза нищо. Изглеждаше угрижен.

Думите на Каладин си бяха чисто самохвалство. Истината беше, че той мрази моста. Въпреки това, остана на крака.

Съвсем скоро самият върховен принц Садеас прекоси моста на Каладин. Сиятелният господар Амарам изглеждаше винаги героичен, величав. Пълководец и благородник. Този Садеас беше съвсем друга работа — кръглолик, къдрав и с надменно изражение. Яздеше като на парад, с една ръка леко придържаше юздите на коня, под мишницата на другата стискаше шлема си. Бронята му беше боядисана в червено, а по шлема висяха фриволни пискюли. Цялата безцелна помпозност почти засенчваше чудото на древната броня.

Каладин забрави изтощението и сви ръце в юмруци. Ето един светлоок, когото той можеше да мрази дори повече от другите, мъж толкова безсърдечен, че всеки месец похабяваше живота на стотици мостови. Изрично беше забранил на отрядите на неговите мостове да разполагат с щитове по причини, които Каладин все още не разбираше.

Садеас и почетната му гвардия бързо отминаха и Каладин си даде сметка, че вероятно би трябвало да се поклони. Садеас не забеляза, ала ако беше го видял, вероятно щеше да създаде грижи. Каладин тръсна глава и вдигна отряда, макар че бяха нужни особени усилия да размърда Скалата — едрия рогоядец. Щом прекосиха моста, хората го вдигнаха и затичаха към следваща пропаст.

Процесът се повтори толкова пъти, че Каладин им загуби броя. При всяко преминаване той отказваше да легне. Стоеше с ръце зад гърба и наблюдаваше войската. Повечето войници го забелязваха и му подхвърляха подигравки. Каладин не обръщаше внимание и след петото или шестото минаване те престанаха. Следващия път, когато видя Сиятелния господар Садеас, той се поклони, макар стомахът му да се преобърна при това. Не служеше на този човек. Не беше полагал клетва за вярност пред него. Но служеше на хората си в Мост Четири. Щеше да ги спаси, а това значеше да се пази от наказания за непочтителност.

— Смени местата! — викна Газ. — Премини и смени местата!