Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тази вечер бяха на опера.
Преди да отиде при Доти, беше вечерял с Александър.
- Мама се обади по телефона, иска да дойде в петък, помоли да й звъннеш - рече синът му, без да откъсва очи от добре опечения бифтек, и размачка с вилица пържените картофки, които оставяше за накрая (ядеше месото по задължение, а картофките за удоволствие).
- Аха... - отвърна Филип изненадан. - Имахме ли някакви планове за този уикенд?
- Не, доколкото зная... - отговори Александър, дъвчейки месото.
- Защото, ако искаш да я видиш, нека дойде. Не сме скарани, ако така си мислиш.
- Просто не сте на едно мнение относно живота...
- Точно така. Съвсем правилно си разбрал.
- Може ли да вземе и Зое? Много бих искал да видя Зое. Тя ми липсва... - натърти на „тя“, сякаш пропускаше предложението за гостуването на майка си.
- Ще го обмисля - каза Филип и реши, че животът започва да се усложнява.
- В час по френски ни дадоха задача да напишем разказ с максимум десет думи... Искаш ли да ти кажа как се справих?
- Разбира се...
- „Родителите му бяха пощаджии, та му удариха печата...“
- Гениално!
- Получих най-високата оценка. Излизаш ли довечера?
- Ще ходя на опера с една приятелка. Доти Дулитъл.
- Аха... Когато порасна, ще ме взимаш ли с теб?
- Обещавам.
Беше целунал сина си, беше отишъл да вземе Доти от къщи с надеждата, че докато крачи, ще намери решение на въпроса. Нямаше желание да общува с Ирис, но не възнамеряваше да й пречи, щом иска да вижда сина си, нито да я притиска с предложение за раздяла и развод. Веднага щом състоянието й се стабилизира, ще говоря с нея, реши той, преди да натисне звънеца на апартамента на Доти Дулитъл. Непрекъснато отлагаше.
Седнал на ръба на ваната с чаша уиски в ръка, той наблюдаваше как Доти се гримира. Всеки път, когато вдигаше чашата към устните си, ръката му докосваше найлоновата завеса на душа, на която лъскава Мерилин се кълчеше и раздаваше целувки. Пред него по черен чорапогащник и черен сутиен се суетеше Доти сред облак от пудра, размахваше разноцветни пухчета, четчици. Ако не нарисуваше някоя линия както я искаше или не мацнеше точната боичка, изригваше неприлични ругатни и отново се заемаше.
- И какво? Тя отговори ли ти, или не?
- Не ми отговори.
- Съвсем нищо? Дори не ти изпрати мигличка в плик?
- Нищо...
- Аз, когато се влюбя много в някое момче, ще му изпратя мигла по пощата. Това е доказателство за любов, знаеш ли, защото миглите не порастват повече. Отпусната ни е определена бройка по рождение и не бива да ги разхищаваме...
Тя беше опънала косата си назад и я беше захвана здраво с две широки щипки; приличаше на девойка, която се гримира тайно. Извади малка кутийка с черно мазило, четчица с твърд косъм, плю отгоре и прокара четчицата. Филип изкриви лице. Вторачила очи в огледалото, тя нанасяше на миглите си дебел черен слой. Плюеше, търкаше, прицелваше се, нанасяше и отново повтаряше стъпка по стъпка цялата церемония. Четирите такта, повтаряни ритмично и умело, свидетелстваха за навик, сръчност, за женска опитност.
- Ето заради това изказване някое момче ще се влюби в теб -каза той, за да й напомни, че той нямаше да е това момче.
- Влюбени в думите красиви момчета... такива вече няма. Докато пораснат, те общуват с електронните си игри.
На яката му капна вода от душа и той се премести.
- Душът ти капе...
- Не капе, сигурно не съм затворила добре кранчето.
Отворила уста и обърнала очи към тавана, свила лакът, тя мажеше миглите си, внимаваше да не потече гримът. Отстъпваше назад, оглеждаше се, правеше физиономия и продължаваше.
- Не се е очаровала от духовитостта на Саша Гитри - добави замислено Филип. - Както и да е, мисълта беше прекрасна...
- Ще намериш нещо друго. Ще ти помогна. Никой не може да съблазни жена, както би го сторила друга жена! Вие, мъжете, сте загубили тренинг!
Тя леко стисна устни, огледа преценяващо отражението си в огледалото. Мушна показалеца си в книжна салфетка и изтри от грима мъничка бръчица. С точен жест на хирург изтегли клепача и направи очна линия, затвори око и след като го отвори, се превърна в омайваща Нефертити. Рязко се извърна към него, очаквайки комплимент.
- Много красиво! - отвърна той с бегла усмивка.
- Интересна работа - отвърна тя, докато повтаряше операцията с другото око, - не мислиш ли? Ще се съюзим с теб, за да съблазним една жена!
Той не я изпускаше от очи, смаян от пърхащите й пръсти, които виртуозно въртяха молива и четчицата за грим.
- Ти - Кристиан, аз - Сирано. В онези времена мъжете изпращали други да говорят вместо тях.