Лявата ръка на Бога

Бойното поле имаше формата на триъгълник. Той стоеше на Силбъри Хил, в левия ъгъл на основата, а четирийсет и пет хилядната армия на Матераците се простираше в плътен строй до десния ъгъл. Изкупителите заемаха върха на триъгълника. От двете страни се издигаха синкавочерни непроходими гори, а между тях имаше широко поле. По-голямата част беше разорана, но ивица ярко жълти стърнища бележеше позициите на Матераците. Разстоянието между двете армии бе около деветстотин метра.

— Според теб колко са? — завъртя се Кейл към Хенри Мъглата, посочвайки Изкупителите.

Хенри мълча цели трийсет секунди.

— Около пет хиляди стрелци. Може би хиляда и триста пехотинци.

— Свалям му шапка на Нарсис — каза ИдрисПюк и се прозя. — Изкупителите няма къде да отстъпват, а ако нападнат при такова съотношение, ще ги накълцаме на парчета. Отивам да намеря закуска.

Клайст тръгна с него към един стар слуга, който бе запалил огън и раздухваше пламъка, изчервен като рак, а до него имаше голяма чиния с пържени яйца и пушен свински бут колкото конски крак. Докато стояха и гледаха, един червеникав сетер на някоя благородна дама застана до тях и размаха опашка с надеждата да бъде включен в предстоящото пиршество.

Докато закусваха, всички обсъждаха бедите на Нарсис. Макар че бойният му план бе спечелил подкрепа и възхищение дори от най-опитните и дългогодишни бойци, те бяха свикнали маршал Матераци да има последната дума по въпроса за старшинството в атакуващите редици. Отсъствието му от бойното поле позволяваше да се разбудят стари съперничества без ясен начин да бъдат преодолени. Отгоре на всичко Нарсис бе принуден на три пъти да променя бойния план — такива неща се случват и на най-великите генерали. Това означаваше, че благородници с кралска кръв, получили важни роли в челните редици, сега биваха помолени да заемат безславни, но жизнено важни позиции в ариергарда. Това им се струваше позорно падение в техния живот, посветен изцяло на военната слава и доблест. Хитрият план Изкупителите да бъдат притиснати в тясното поле сега се превръщаше в проблем, тъй като имаше твърде много опитни, даровити и храбри благородници, а местата за тях не достигаха. Освен това всеки от тях основателно вярваше, че е най-подходящ и един компромис застрашава империята, която се бяха клели да защитават с честта и кръвта си. Всеки имаше убедителни аргументи да бъде включен, а малцина не бяха добри. Само цялото дипломатично умение и дългогодишният управленчески опит на маршал Матераци биха помогнали да се намери решение, а Нарсис не притежаваше нито едното, нито другото въпреки дарбата си на пълководец. Накрая той реши всички най-влиятелни благородници да получат по един отряд в челните редици, а назад изтегли само онези, които можеше да си позволи да обиди. Това ужасно усложни командването на войските, но по-добро решение нямаше, а ситуацията час по час се влошаваше заради новопристигналите, които настояваха да получат място в бойния ред. Нарсис се утешаваше с мисълта, че проблемите на Принцепс може да са по-прости, но и далеч по-неприятни. Като се престори, че трябва да огледа неприятелските позиции, той излезе от бялата шатра и остави споровете зад гърба си, но в този момент забеляза Саймън Матераци, облечен с броня и обкръжен от десетина ординарци, на които демонстрираше наскоро научените удари с меч. Нарсис дръпна настрани един от своите адютанти и му прошепна: