Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Лапват по малко пръст — обясни Кейл, — за да не забравят, че са кал и в кал ще се превърнат.
Първата редица се изправи и прекрачи в разораната нива. Следващите войници коленичиха, лапнаха пръст и ги последваха. След по-малко от пет минути цялата изкупителска армия отново бе в боен строй и крачеше бавно по неравната земя. За Матераците и наблюдателите от Силбъри Хил оставаше само да гледат и да чакат.
— Кога ще се втурнат в атака? — попита ИдрисПюк.
— Няма да се втурнат — каза Хенри Мъглата. — Матераците не използват стрелци, тъй че бойната дистанция е… колко? Два метра? Няма смисъл да бързат.
Бяха минали десет минути от тръгването. След като преодоляха седемстотин от деветстотинте метра до челните редици на Матераците, изкупителските стотници нададоха викове. Войската спря.
Стотниците дадоха нови приглушени команди и стрелците и пехотинците почнаха да се разтеглят наляво и надясно, тъй че скоро заеха цялата ширина на бойното поле. За по-малко от три минути те приключиха с престрояването и сега стояха на метър един от друг. Седемте редици зад първата се подредиха шахматно, тъй че стрелците да виждат по-добре над главите на хората пред тях.
От няколко минути изглеждаше, че всеки Изкупител носи нещо като копие, дълго около два метра. Сега, след като спряха много по-близо, стана ясно, че тия предмети са твърде дебели и тежки за копия. Нова заповед на стотниците даде да се разбере какво представляват. Отекна тракане — войниците забиваха под наклон в земята отбранителни колове с помощта на чукове, каквито носеха всички стрелци.
— За какво им е отбранителна линия? — попита ИдрисПюк.
— Не знам — отговори Кейл. — А вие?
Клайст и Хенри Мъглата свиха рамене.
— Няма логика. Матераците ги държат в капан. — Кейл тревожно погледна ИдрисПюк. — Сигурен ли си, че Матераците няма да атакуват?
— Защо да се отказват от такова предимство?
Изкупителите вече заостряха върховете на коловете.
— Ще се опитат да ги предизвикат — каза след малко Кейл. Обърна се към ИдрисПюк. — Вече са на дистанция за обстрел. Четири хиляди стрелци, шест стрели на минута — мислиш ли, че Матераците ще издържат двайсет и четири хиляди стрели на всеки шейсет секунди?
ИдрисПюк изсумтя и се замисли.
— Двеста и петдесет метра е голямо разстояние. Не ме интересува колко стрелци са отсреща. Всеки Матераци е покрит със стомана от глава до пети. Няма стрела, която да пробие закалена стомана от такава дистанция. Не казвам, че бих искал да стоя под подобен дъжд… но Изкупителите ще имат късмет, ако един от сто улучи целта. А и нямат достатъчно стрели — по двайсетина на човек — за да поддържат дълго такова темпо. Ако това им е планът…
ИдрисПюк пренебрежително сви рамене.
Кейл се озърна към петимата военни сигналисти, които също наблюдаваха Изкупителите от върха на Силбъри Хил. Един от тях тръгваше да отнесе новината за отбранителните колове, които навярно трудно се виждаха откъм черните редици на Матераците. Трябваше им известно време, за да разберат какво правят Изкупителите и да решат дали е толкова важно, че да докладват.
След като видя пратеника да изчезва отвъд хълма, Кейл отново се завъртя към Изкупителите. Дванайсет знаменосци вдигаха бели флагове с червени изображения на Обесения Изкупител. Откъм стотниците долетя команда „за прицел“ — приглушена, но очевидна, защото хилядите стрелци обтегнаха лъковете и ги насочиха нагоре. Кратко изчакване, после нова команда на стотниците и знамената се отпуснаха. Четири облака от стрели описаха висока дъга из въздуха и се понесоха към челната линия на Матераците.
Минаха три секунди и те се посипаха над Матераците, които бяха привели глави, за да отклонят остриетата. Петте хиляди стрели удряха, дрънчаха, тракаха и отскачаха над бронираната редица, а Матераците се привеждаха да устоят на стоманената градушка. Откъм фланговете долетя цвиленето на улучени коне. Но вече връхлитаха нови пет хиляди стрели. След още десет секунди — пак. Две минути този дъжд продължи да се сипе над Матераците. Малцина загинаха и малцина бяха ранени — ИдрисПюк беше прав, че бронята на пехотинците ще си свърши работата. Но представете си шума, безкрайния метален грохот, краткото очакване, новите стрели, конското цвилене, крясъците на нещастници, улучени в окото или шията — а никой от тях не бе преживявал подобен жесток вражески удар. Какъв смисъл имаше просто да стоиш и да чакаш стрела от някакъв страхлив чернокапец, лишен от доблест, умение и благородство да влезе в ръкопашен бой?