Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Незабавно отведи в тила малоумния син на маршала и го дръж под охрана, докато всичко свърши. Само това ми липсваше — да се замотае из битката и да го претрепят.
За всеки случай той изчака да види как заповедта му бе изпълнена въпреки безсилната ярост на Саймън. Кулхаус бе отишъл да потърси вода и не видя нищо.
Кейл и Хенри Мъглата гледаха бойното поле и разсъждаваха, но колкото и да спореха какво биха сторили на мястото на Принцепс, всичко се свеждаше до неотдавнашния коментар на ИдрисПюк. Тревогата им започна да се разсейва.
— Всъщност планът е твой — каза Хенри Мъглата, докато гледаше с възхищение редиците бронирани мъже и пъстри знамена.
— Идеята е моя. Онова долу е работа на Нарсис. Всичко изглежда наред. Малко е позадръстено, но какво да се прави.
И той с немалко удоволствие се замисли над печалното бъдеще на Изкупителите.
И все пак двамата изпитваха неприятна смес от омраза и страх, докато гледаха как изкупителската армия се подрежда на три пехотни отряда, разделени от две неголеми кавалерийски групи. Отляво и отдясно бяха стрелците.
Въпреки неволната си боязън от Изкупителите, Кейл и Хенри Мъглата виждаха колко е лоша позицията им. Вече почти нямаха храна, бяха мокри и измръзнали — когато се раздвижиха и слънцето грейна, над тях се издигнаха облаци пара. Страдащите от дизентерия бяха още по-зле — нямаше шанс да напуснат редиците и трябваше да се облекчават на място. И всичко това пред добре снабдена, добре нахранена и десет пъти по-многобройна армия. Крайно неприятно… и напълно задоволително.
Под тях Матераците се бяха разделили на две групи бронирана пехота (макар че мнозина все още не си бяха облекли броните) по осем хиляди бойци във всяка. От двете им страни и отзад чакаха хиляда и двеста бронирани кавалеристи. Челните редици на Матераците все още не бяха оформени — мнозина бяха насядали да ядат и да пият, отекваха весели викове и смях, а на много места настана блъсканица за по-предни позиции. На огньовете се печаха овце и дори един кон, над кипящите казани се вдигаше пара. Онези, които бяха твърде развълнувани, за да се хранят, затегнаха броните, заеха местата си и започнаха да се провират по-напред, но военната дисциплина не позволи блъсканицата да прерасне в нещо по-грубо.
Два часа по-късно все още нищо не се бе случило. Пребледнялата Арбел Лебедовата шия дойде при тях, придружена от добре похапналия ИдрисПюк, Клайст и Рива. Макар през последните месеци да бе изгубила част от своята пухкавост, тя продължаваше поразително да контрастира със своята господарка. Беше почти двайсет сантиметра по-ниска, тъмнокоса, с кафяви очи и въпреки всичко далеч по-пищна от стройната, гъвкава и руса Арбел. Изглеждаха тъй различни като гургулица и лебед.
Разтревожената Арбел ги попита какво очакват да стане и всички единодушно решиха, че Матераците с право стоят на място, защото рано или късно Принцепс ще бъде принуден да атакува. Както и да го въртяха, положението на Изкупителите беше отчайващо.
— Някой виждал ли е Саймън? — попита Арбел.
— Сигурно е с маршала — каза ИдрисПюк.
Напоследък Саймън и маршалът бяха неразделни. „Почти като баща и син“ — шегуваше се Клайст, когато Арбел не можеше да го чуе. Все пак тя се канеше да изпрати двама слуги да потърсят брат й, когато към тях се приближиха трима конни войници. Единият беше Кон Матераци. Не бе идвал тъй близо до Кейл от битката в лятната градина.
— Полеви генерал Нарсис ме праща да проверя дали сте в безопасност.
— Напълно. Да си виждал брат ми?
— Да, струва ми се — преди около час. Беше в Бялата шатра с онзи тъпак, дето му превежда.
— Нямаш право да говориш така за Кулхаус. Моля те, потърси Саймън и се погрижи да го изпратят насам.
После тя се обърна към двамата си слуги и ги прати във Високата шатра със същата задача.
За пръв път Кон Матераци погледна Кейл.
— Струва ми се, че тук ще бъдеш в безопасност.
Кейл не отговори. Кон насочи вниманието си към Клайст.
— Ами ти? Ако имаш повече храброст, отколкото да седиш тук и да ни оставяш да се сражаваме вместо теб, мога да ти уредя място на първа линия.
Клайст сякаш се заинтересува.